Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Скоро и Скай се присъедини към останалите. Когато излезе от водата, чу Никълъс да казва:

— Трябва да се връщаме, ако искаме да поспим преди тази вечер.

— На мисия ли сте през нощта? – попита тя О’Фарел, когато се отправиха обратно към вилата.

Той кимна.

— Докато ти се правеше на русалка, разработих план. Нашият отряд излиза в отпуск през юни и два дни съвпадат с вашата почивка. Роуз го измисли. Всички ще отидем в Лондон. Танци в Дипломатическия клуб. Нощувка в хотел „Дорчестър“.

Разбра, че той я кани. Видя, че Никълъс поглежда нея и О’Фарел и след това бързо се извръща към Марго.

О’Фарел я бе хванал за ръката, осъзна Скай. Не бе забелязала момента, когато това се бе случило, не бе почувствала никаква тръпка, каквато усещаше само от един поглед на Никълъс. Но какво значение имаше? Какъв бе най-добрият начин да забравиш някого, когото не можеш да притежаваш?

— Звучи добре – каза тя и О’Фарел изглеждаше толкова доволен, сякаш сам бе изобретил аероплана.

— Ние ще се заемем с всички приготовления – каза той, като посочи себе си, Никълъс и Ричи. – Вие, дами, трябва просто да се появите в уреченото време и ще ви чака уикенд, изпълнен със забавления.

Обаче Скай бе престанала да слуша. На стъпалата на вилата чакаше някаква жена с цигара „Собрание“ в ръка, с ореол от дим около тъмната коса. Скай замръзна на място и я загледа.

— Либърти – каза Никълъс на Скай.

Скай се опита да се усмихне, обаче тялото й се стегна, сякаш си спомни, че е по-добре да заеме отбранителна позиция в близост до Либърти. Единият й крак понечи да тръгне напред, но другият отказваше да помръдне и тя остана на място.

— Не мислех… – започна Никълъс.

В гласа му Скай долови както изненада, така и тревога и тя разбра, че той е вярвал в онова, което й бе казал в Тангмере – че Либърти не иска да я види. Но ето че сега стоеше пред нея и Никълъс и явно се чудеше защо бе дошла.

Последното нещо, което Скай искаше, бе всички да станат свидетели на сдобряването между нея и сестра й. За щастие, Никълъс разбираше. Той стана, леко махна на Либърти, след това побутна О’Фарел и Марго към колата и поведе и Роуз натам, за да може се сбогува с Ричи.

Оставиха Скай сама да се доближи до сестра си.

Нейната сестра. Най-после Либърти бе тук. Изведнъж сърцето на Скай пришпори краката й и тя разтвори ръце, готова да прегърне сестра си за пръв път от 1937 година насам.

Либърти вдигна ръка, поднесе цигарата към устата си и отклони порива на Скай.

— Това твоят приятел Никълъс ли беше? – каза тя, като произнасяше думите подобно на Скай, с ритмичен и дрезгав парижки акцент с меки съгласни „т“ и без „х“ – Станал е истински красавец? Въпреки че изглежда си отива, вместо да остане. И то с жена.

За Бога. Либърти може би вече не раздаваше юмруци и ритници, но ударите й бяха също толкова жестоки. А още не бе свършила.

— Изненадана съм, че пак си го допуснала в живота си – продължи тя. – Отне ти цяла вечност да го прежалиш, когато за пръв път си отиде.

Усилието да запази гласа си равен, а лицето спокойно, бе огромно, но Скай успя да се справи.