Warcraft - Нощта на Дракона

После Калек се сети, че Даргонакс е само на няколко дни… може би най-много на няколко седмици. Колко ли по-ужасен можеше да стане като достигне зрелост? Дали изобщо трябваше да я достига? Звярът вече беше огромен.

Крас бе предупредил Калек да не използва преструвки с кървавия елф и сигурно щеше да го посъветва същото и сега, но синият се съмняваше, че има друг избор. Овен това именно Даргонакс го беше довлачил тук долу и единствената причина да не го погълне, както явно беше направил с драконспоните, защото нямаше и следа от телата им, беше, че се нуждае от него. И въпросът беше за какво точно.

— Да — най-накрая отвърна синият дракон. — Трябва да сме приятели.

— Хубаво… хубаво… а приятелите помагат на приятелите, нали? Нали така?

За същество, което явно никога не беше напускало ямата, Даргонакс вече добре познаваше много от нещата в живота. Синестра беше създала нещо ужасно.

— Приятелите помагат на приятелите — съгласи се Калек. — Помагат си взаимно.

— Така правят… — отсече Даргонакс.

Последва истински шок за Калек, защото гласът на съществото прокънтя в главата му: „Тя идва! Стой мирно и тихо!“

Въпреки че още се отърсваше от изненадата, че Даргонакс може да се свързва със съзнанието му, Калек все пак се подчини. Нямаше нужда да пита коя беше тя. След жертвата на Анвийна, Калек не се страхуваше за собствения си живот, но все пак не беше изоставил чувството си за дълг. Нямаше да бъде от голяма полза за Малигос, ако Синестра разбере, че е оцелял.

Синият се притисна силно към стената и се опита да призове щита, който беше използвал по-рано. Но нищо не се случи. После усети как сякаш го покрива крило. Калек потъна в сянката… сянка с аметистов оттенък. Само след миг той чу гласа на Синестра… и на още някой.

— Изчезнал е — изсъска тя на събеседника си.

— Твоят стар „приятел“? — другият глас беше на кървавия елф. — От какавидената камера? Как е възможно това… освен ако приятелчето му е оцеляло. Може би той го е освободил.

Калек се намръщи, изпълнен едновременно с надежда и тревога. Той подозираше, че говорят за Крас, което означаваше, че червеният е успял по някакъв начин да се измъкне от какавидена камера. Това си беше много хубаво, но сега Зендарин погрешно бе решил и събуди у Синестра подозрението, че синият е оцелял.

— Даргонакс се облажи с него — отвърна Синестра.

В тона й се усети лека неувереност, но…

— Освен това камерата беше унищожена отвътре.

— Никога не съм чувал за подобен подвиг! Как е успял да го направи?

— Такъв е той — успява да постига невъзможното! Не се залъгвай, Зендарин. Той е единственият, който ме тревожи.

— Но все пак го доведе тук.