За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Монархията може при такива случаи по-лесно да наложи своя начин на управление, тъй като длъжностните лица, които изпраща, притежават едни изпълнителната власт, други военната; а това не влече след себе си деспотизъм.
За римския гражданин е било привилегия с голямо значение той да бъде съден само от народа. Защото иначе, намирайки се в провинцията, той би се оказал под произволната власт на някой консул или претор. Столицата не е усещала тиранията, която е царяла само сред покорените народи.
Така в Римската империя, както и в Лакедемон, тези, които са били свободни, са се ползували с изключителна свобода, а тези, които са били роби, са търпели изключително робство.
Когато гражданите е трябвало да плащат налози, последните били събирани изключително справедливо. За основа на облагането с данъци е служело постановлението на Сервий Тулий, който е разделил всички граждани на шест класи — според степента на богатствата, и е определил размера на данъците пропорционално на участието на тези класи в управлението. Така големите налози са се понасяли леко поради това, че са означавали и голямо доверие; а с малкото доверие данъкоплатците са се примирявали поради малкия размер на налозите.
Имало е и нещо друго, също така възхитително: тъй като делението на Сервий Тулий по класи е било, така да се каже, основен принцип на държавното устройство, справедливостта при събирането на данъци се е кореняла в самия основен принцип на управление и би могла да изчезне само ако изчезне и той.
Но докато столицата е плащала данъците си без затруднения или въобще не е плащала, провинциите са бивали опустошавани от конниците, които са били откупчиците на данъци за републиката. Ние вече говорихме за техните насилия; и цялата история е пълна с разкази за тях.
«Цяла Азия ме очаква като освободител — казва Митридат; толкова омраза против римляните са предизвикали грабежите на проконсулите, изнудванията на прекупвачите и клеветите на съдиите.»
Ето защо това, в което се е състояла силата на провинциите, не е прибавяло нищо към силата на републиката; обратното: допринасяло е за нейното отслабване. Затова провинциите са виждали в загубването на свободата от страна на Рим начало на своята свобода.
Глава XX
Край на тази книга
Аз исках да видя по какъв начин е било осъществено разпределението на трите власти в познатите ни умерени управления и съгласно с това да определя степента на свобода, която е имало всяко едно от тях. Но един предмет никога не трябва да се изчерпва до края, така че на читателя да не остава нищо. Въпросът не е в това той да бъде заставен да чете, а да мисли.
КНИГА ДВАНАДЕСЕТА
ЗА ЗАКОНИТЕ, КОИТО УСТАНОВЯВАТ ПОЛИТИЧЕСКАТА СВОБОДА В НЕЙНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ГРАЖДАНИНА
Глава I
Идеята на тази книга
Не е достатъчно политическата свобода да бъде разглеждана само в отношението й към държавното устройство; тя трябва да се вземе и в отношението й към отделния гражданин.
Аз казах, че в първия случай тя се установява чрез разпределението на трите власти; но във втория случай тя трябва да се разглежда в светлината на друга идея — сигурността на гражданина или увереността на гражданина в неговата сигурност.
Може да се случи така, че държавното устройство да бъде свободно, а гражданинът не. И, обратното — гражданинът да бъде свободен, а държавното устройство не. При тия случаи държавното устройство ще бъде свободно по право, а не фактически; и гражданинът ще бъде свободен фактически, а не по право.
Само законите, и то основните закони, могат да установят свободата по отношение на държавното устройство. Но по отношение на гражданина свободата може да се роди вследствие на нравите, обичаите, възприетите примери; тя може да бъде облагоприятствувана и от някои граждански закони, както ще видим в настоящата книга.
Освен това, тъй като в повечето държави свободата се стеснява, нарушава и потиска повече, отколкото изисква държавното устройство, добре е да се обърне внимание на ония отделни закони, които във всяко държавно устройство могат да помогнат или попречат на принципа на свободата, доколкото всеки един от тях може да бъде податлив към това.
Глава
II
За свободата
на гражданина
Философската свобода се състои в безпрепятственото проявление на нашата воля или поне, ако говорим според общия смисъл на философските системи, в нашето убеждение, че проявяваме волята си безпрепятствено. Политическата свобода се състои в нашата безопасност или поне в увереността ни, че сме в безопасност.