Защото вярваш в любовта

— Значи си пълна глупачка.

— С всички ли се отнасяте така грубо или само с роднините си, лорд Скоул? — попита любезно Майкъл.

Лицето на лерда се зачерви.

— Вие сте не само безотговорен, но и безсрамен.

— Нито жена ми, нито аз желаем да обиждат в наше присъствие хора, на които държим — отговори все така спокойно Майкъл. — Катрин е най-безкористната, най-любящата личност, която съм познавал. Дори да сте неспособен да я обичате, тя заслужава вашата учтивост и уважение.

— Каква упорита двойка. — Тонът на стареца беше остър, но и развеселен.

Катрин се умори от словесни сблъсъци и стана.

— Пътувахме два дни без прекъсване. Имам нужда от почивка и топла баня. Уверена съм, че утре ще гледам на света с други очи.

— Наредих да поднесат вечерята в осем и половина Искам да се запознаеш с най-важните хора на острова, включително братовчед ти Клайв. — Лердът се усмихна мрачно. — Сигурен съм, че с нетърпение очакваш да видиш конкурента си.

— Напротив, радвам се. — Тя се изненада, че и дядо й щеше да присъства на вечерята. Може би черпеше сили от перспективата да тиранизира близките си. — До скоро, дядо.

Двамата с Майкъл напуснаха спалнята и се натъкнаха на мисис Трегарон, която търпеливо чакаше в коридора.

— Желаете ли да ви отведа в стаята ви?

Майкъл хвърли бърз поглед към Катрин. Изражението му беше неразгадаемо.

— Предпочитаме две съседни стаи. Аз спя много неспокойно и не бих искал да смущавам жена си.

Мисис Трегарон поклати глава.

— Лердът е на мнение, че съпрузите трябва да спят заедно. Изрично ми нареди да ви приготвя една стая. Твърди, че отделните спални са неестествени.

Катрин не посмя да се възпротиви, макар че цялата трепереше. След ужасния поход в Испания двамата трябваше да са свикнали с тесните квартири. Тя събра сили и се усмихна успокоително на «съпруга» си.

— Няма нищо, скъпи. Уверена съм, че няма да ми пречиш.

Мисис Трегарон се засмя облекчено и ги поведе по витата стълба.

— Стаята ви е на следващия етаж — обясни през рамо тя, — а ако продължите по стълбата, ще излезете на зъберите. Гледката е зашеметяваща.

Те я последваха по широкия коридор, докато отвори вратата към голяма спалня, облицована с кестеново дърво и обзаведена с тежки якобински мебели.

— Багажът ви е вече тук. Тъй като не водите слуги, позволих си да ви пратя едно момиче. Обикновено преди вечеря членовете на домакинството се събират в малкия салон. Малко преди осем и половина ще ви изпратя слуга да ви покаже пътя. Желаете ли още нещо?

— Бих се радвала на една топла баня.

— Веднага ще ви изпратя топла вода.

— А аз искам ключ за стаята. — Майкъл хвърли пламенен поглед към Катрин. — Не понасям да смущават личния ми живот, нали разбирате.

Икономката го погледна с весело възмущение.

— На острова почти няма ключове, но за вас ще се опитам да намеря.

Щом мисис Трегарон излезе, Катрин се отпусна в най-близкото кресло.

— Дядо ми явно държеше да проведе тази важна среща, преди да ни е дал възможност да си отпочинем. Как ти се видя?