Лотарията [The Winner - bg]

— И ти спря? — учуден попита Чарли.

— Не слязох от колата. Но не можех все пак да мина през него. Ако се бе опитал да направи нещо или да извади оръжие, не се съмнявай, че точно това щях да направя.

Чарли преметна крак върху крак — действие, съпроводено с още едно болезнено потрепване.

— Продължавай. Яж, докато разправяш и си пий чая. Лицето ти е бяло като платно.

Лу Ан се подчини и с чая успя да преглътне малко от вареното яйце и препечената филия. После остави чашата и изтри устните си със салфетка.

— Направи ми знак да сваля стъклото. Открехнах го малко и го попитах какво иска.

— Я почакай, как изглеждаше той?

— Среден на ръст, мургав, с прошарена по краищата брада. Очила с телени рамки. Около четирийсет и пет — петдесетгодишен.

Да запомня подробности за външността на хората бе станало втора природа за Лу Ан през последните десет години.

Чарли съхрани в ума си описанието на мъжа.

— Продължавай.

— Каза, че търсел имението Брилстайн. — Тя се поколеба и отпи от чая. — Казах му, че е сбъркал. Чарли внезапно се наведе напред.

— И какво отговори той?

Лу Ан вече видимо трепереше.

— Каза, че търсел една жена.

— Коя? Коя? — попита я повторно, когато погледът й се насочи към пода.

Най-сетне тя вдигна очи към него.

— Лу Ан Тайлър от Джорджия.

След десет години бяха изтикали назад в съзнанието си страха от разкритие, макар че той все тъй присъстваше и винаги щеше да присъства. А сега пламъкът бе отново запален.

— Каза ли нещо друго?

Лу Ан продължи да търка със салфетката вече сухите си устни, после рязко отдели гръб от облегалката.

— Спомена, че искал да говори с мен. Тогава аз… Просто ми падна пелена пред очите, натиснах газта и едва не го прегазих. — Въздъхна дълбоко и погледна Чарли.

— И после започна да те преследва?

Тя кимна.

— Нервите ми са здрави, Чарли, знаеш го, но и те си имат граници. Когато излизаш сутрин спокойно да покараш, а ти се случи нещо такова… Господи, тъкмо бях започнала да се чувствам уютно тук. Джаксън не се появи, Лиса си харесва училището, къщата и околността са толкова красиви. — Тя замълча.

— Ами онзи Ригс? Истината ли каза?

Внезапно обзета от възбуда, Лу Ан се изправи и закрачи из стаята. Спираше се и нежно прокарваше ръка по красиво подвързаните книги на лавиците. През годините бе изчела почти всички книги в това помещение. Десет години интензивно обучение при някои от най-добрите частни учители бяха създали от нея образована, космополитна личност, която отлично умееше да се изразява, съвсем различна от жената, избягала навремето от труповете в караваната. А сега кървавите образи бяха отново натрапени на съзнанието й.