Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Пълководецът обиколи припряно пръстена от войници около маговете.
Барас се съсредоточи върху новото заклинание. Неговата форма беше плоска и когато настрои зрението си в спектъра на маната, видя жълт диск с нарастваща яркост — всеки от Съвета добавяше усилията си и вливаше мана, за да разшири обсега. Неусетно формата обхвана Школата, оцвети се във всевъзможни оттенъци на жълтото, прорязани от черни линии. Щом всички показаха, че са готови, като белязаха средата на диска с личния си знак, Керела избълва:
— Сега, Кард! Вилиф, поеми заклинанието.
— Светлинен взрив — изрече напевно старият маг. — Мигновен проблясък…
Формата изчезна. Барас стисна клепачи и долепи длани до очите си. Бяло сияние обля двора и временно ослепи всеки, който не бе закрил очи. Дори Барас усети яркостта му, знаеше колко болезнено и плашещо е за неподготвените.
Вопли на страх и неочаквана болка закънтяха в околните стени, стотина оръжия паднаха изтървани. Елфът отвори очи. Хората се бяха натръшкали на калдъръма или тичаха незнайно накъде, гневът им бе сподавен от желанието да избягат слепешком.
— Да вървим! — нареди Кард и поведе Съвета към Кулата.
Увери се, че са в безопасност, после се обърна да разпрати дисциплинираните си отряди за защита на основните сгради в Школата. Барас затвори вратата и последва останалите към терасата на покрива. — Наистина къде се бавят тези войници от Дордовер? — промърмори бледият Ендор.
Взираше се на север през подвижната сивота на Покрова.
— Нямам представа — отвърна Керела. — Но горкият човек беше прав. Досега трябваше да са дошли. Ако са се върнали или са избити, не се сещам какво би могло да ни спаси. Приятели, близо сме до гибелта на Школата. Вече имаме врагове и тук, зад стените. Време е да направим нещо. Щом духовете се уталожат, ще се срещнем с Кард и ще определим деня, в който ще се опитаме да пробием обсадата.
— Но така онези просто ще ни накълцат и ще завземат Школата! — възмути се Селдейн. — Нищо не се е променило, само умират все повече наши съграждани, а западняците се окопават в града.
Керела помълча, загледана в двора, където отнасяха двамата мъртъвци. По камъните останаха кървави петна.
— Чакахме колкото можахме — промълви тя накрая. — Не вярвам, че от Дордовер ще ни помогнат. — Обърна се към останалите и първите сълзи се стекоха по бузите й. — Ще загубим Школата.
Ша-Каан се поддаде на чувство, което уж му беше неприсъщо. Върна рояка от Кеол с победа, но неуморно размишляваше какво означава явният съюз между Наик и Верет. Заключенията никак не му допадаха. Сърцето му туптеше тежко в огромния гръден кош. Старият дракон изпитваше неувереност в бъдещето.
Значи поне две Люпила се търпяха дотолкова, че да се договорят. Естествено обединяваше ги целта да унищожат Каан. След това съюзът им беше обречен.
Каан и Верет отдавна не си досаждаха взаимно просто защото стремежите им бяха твърде различни. Но тогава защо Верет са се съгласили да помагат на Наик? Дали не се надяваха, че река Тере ще им предложи поносими условия за живот? Ша-Каан знаеше, че това е немислимо. Наик ламтяха за земите на Каан. Не биха ги отстъпили на Верет.
Оставаше другата възможност — Верет са били заплашени и са дали съгласието си по принуда. Защо обаче не са потърсили помощта на Каан, за да се избавят от опасността? Никой не би посегнал на огромните им владения в океана Шедара. Верет отдавна бяха изтребили другите Люпила, обитаващи моретата.
Все пак нищо не пречеше на Наик и да им обещаят унищожение, и да осъществят намерението си, защото си бяха отмъстителни. А както бяха заплашили едно Люпило, можеха да си опитат късмета и с друго.
Имаше ли значение, че съюзът ще се крепи на страха? За Каан щеше да е все едно по какви подбуди са били избити. Досега Ша-Каан бе разчитал тъкмо на взаимната омраза и недоверие, за да даде на Гарваните колкото се може повече време.
За разлика от своите предшественици той не подканяше другите от Люпилото да обсъждат затрудненията. Обявяваше какво е намислил си и чакаше да му посочат недостатъците и да предложат други пътища. Така по-бързо се стигаше до решения.
Сега умуваше над две задачи, с които не биваше да се помайва. Първата — да говори с Верет и да научи как са сключили този съюз, а после да го провали, може би да създаде свой или да се заеме с унищожаването на по-слабото Люпило. Но последният избор не му харесваше — силите на Каан бяха отслабени.
Другата задача засягаше лично него, а не биваше да я пренебрегва толкова дълго. Нямаше досег с Балея, не научаваше накъде клонят битките там и още по-важно беше, че не можеше да се възползва от целителния поток енергия между измеренията. Нямаше как да избегне избора на нов Драконан за себе си.