Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Още по-хубаво бе, че нежелателните произшествия като вече споменатите престанаха. Кучетата ни, защото получихме няколко други, вече не биваха отравяни. Скали, които изглеждаха здраво закрепени, вече не падаха и никакви стрели не свистяха край нас, когато излизахме на езда. Ние даже видяхме, че е безопасно да се лишаваме понякога от пазачите си, тъй като в интерес на всички бе да останем живи… за сега. И все пак аз например не бях измамен нито за миг и при случай и без случай предупреждавах другарите си, че вятърът скоро щеше да задуха от по-малко благоприятна посока.
Ние работехме, работехме, работехме! Само небето знаеше как ние се трудехме. Помислете за задачата, която всъщност беше само една от многото. Тунел трябваше да се пробие, забравих вече с каква дължина, през твърдата скала с помощта на несъвършени инструменти и с необучени хора. Този тунел трябваше при това да бъде завършен до определена дата. Стотина непредвидени мъчнотии изникваха и бяха отстранени една по една. Големи опасности ни дебнеха, но се избягваха, докато отговорността за това огромно инженерно постижение лежеше върху гърба на единствена личност — Оливър, Орм, който, въпреки че бе учил сапьорство, нямаше голям практически опит в такива начинания.
Истина е, че случаят прави човека, защото Орм се оказа достоен за него по начин, който мога да нарека само героичен. Когато не бе сам в тунела, се трудеше над многочислените си изчисления или пък определяше нивата с наличните инструменти. Защото, ако се допуснеше и най-малката грешка, целият този труд щеше да отиде напразно, да послужи само за хвърляне във въздуха на безполезна грамада от скали. Освен това се поставяше големият въпрос относно ефекта от количеството експлозив на наше разположение. Колкото и голяма да е мощта на това вещество, то сигурно нямаше да доведе до желания резултат, ако не беше научно точно разположено и разпределено.
Най-после, след нечовешки усилия, галерията бе проправена. Запасът ни от концентриран експлозив, около четири пълни камилски товара, беше поставен в също толкова отделни камери. Всяка бе точно толкова голяма, че да побере заряда, издълбана в древната скала, от която бе изсечен идолът. Тези камери бяха на около двадесет стъпки една от друга, въпреки че, ако имаше време да се продължи тунелът, разстоянието трябваше да бъде най-малкото четиридесет, та да получи веществото по-голям обхват на действие. Според математическото предвиждане на Оливър, дупките бяха изкопани в точния център на базата и на около тридесет стъпки под самото тяло на лежащия сфинкс. Това предвиждане обаче излезе малко грешно в няколко насоки. Зарядите бяха поставени по-далеч на изток или към главата на сфинкса и по-високо в основата, отколкото той предполагаше. Като си припомним, че нямаше възможност да измери паметника, който практически бе видял само веднъж отзад при условия, неблагоприятни за точността, тези незначителни грешки не бяха съществени. Забележително бе, че общият му план за операцията, основан на просто хипотетично изчисление, се оказа сравнително прецизен.
Накрая всичко бе готово и смъртоносните шишета от лято желязо бяха опаковани в пясък заедно с динамитни патрони, необходимите детонатори, електрически жици и прочее. Тази затруднителна и наистина опасна задача бе изпълнена изцяло в задушаваща атмосфера от ръцете на Орм и Куик. После започна друга работа — запълването на тунелите. Това изглежда бе необходимо, или поне аз разбрах така, да не би разширяващите се газове да избият назад през отходната дупка. Задачата бе толкова по-трудна, защото трябваше да се просече в скалата малък канал за проводниците, за да се намали рискът от прекъсването им в процеса на запушване. Иначе електрическата верига нямаше да задействува и никаква експлозия не би последвала.
Уговорката беше, че галерията трябва да се взриви при пълна луна в нощта на сватбената церемония между султанската дъщеря и моя син, насрочена в града на Хармак. Датата бе определена от самия владетел Барунг, обявил, както знаем, че щом тържеството завърши, той ще предприеме атаката си срещу Мур. Ние се грижехме да се спази времето и по друго съображение: в този ден само малък брой жреци и стражи щяха да останат при идола и моят син нямаше да бъде тук между тях. Все пак като християни не мислехме злото на мнозината невинни фунг, които биха загинали при друг случай.