Пръстенът на Савската царица

Въпреки най-старателното търсене от опитни хора, начинът им на придвижване и изтегляне остана тайна и до днес. Единствените места, през които се допускаше за възможно преодоляването на пропастта към Мур, се наблюдаваха непрекъснато. Следователно изводът бе, че фунг бяха открили някакъв друг път и ако петнадесет души можеха да го изкачат, защо не и петнадесет хиляди! Само че къде беше този път? Напразно бяха обещани големи награди в земя и почести на този, който би го открил, защото въпреки непрекъснатите съобщения за такива „открития“, при проверката се установяваше, че са просто фантазии.

Най-после видяхме, че абати са съвсем изплашени, защото случилото се скоро премина с допълнения от уста на уста, докато целият народ не говореше за нищо друго. Това бе все едно, ако ние англичаните научехме, че огромна чужда армия е дебаркирала на бреговете ни и, след като е прекъснала съобщителните линии и завзела железниците, се е придвижила към Лондон. Ефектът от такива новини за народ, смятал винаги нахлуването за невъзможно, може лесно да си представим. Аз само се надявах, че ние бихме го приели по-добре, отколкото го сториха абати.

Тяхното перчене, веселата увереност, приказки за „каменните стени на стария Мур“ се изпариха за един час. Сега се говореше само за дисциплинираните и страхотни полкове на фунг, в които всеки човек бил обучен за война, и какво би станало с тях, цивилизования и миролюбив народ абати, отказал справедливо всички отбранителни теготи, ако тези полкове внезапно се появят сред тях. Те крещяха, че са предадени, и призоваваха за кървава разправа с някои от съветниците. Този паркетен рицар Джошуа изгуби временно популярността си, докато Македа, била винаги за пълна бойна готовност в отблъскването на нападение, спечели проиграното от него.

Те изоставиха фермите си и се скупчиха в градовете и селата, където направиха каквото в Южна Африка наричат краали5. Религията, била политически мъртва за тях, защото запазваха следи от европейската вяра, ако въобще някога са я имали, се превърна в манията на момента. Жреците станаха на почит, овце и говеда се принасяха в жертва. Даже се споменаваше, че (по маниера на враговете им фунг) и няколко човека споделили същата участ. Във всеки случай Всемогъщият бе умоляван ежедневно да унищожи омразните фунг и да защити своя народ абати от резултатите на собствения му долен егоизъм и подла безотговорност.

Е добре, светът е виждал подобни изяви и преди, сигурно ще види още много и при по-велики народи, които допускат луксът и удоволствията да изсмучат силата и мъжеството на нацията. Резултатът на всичко това бе, че абати се заловиха за думите на съгледвачите фунг към пастирите, които всъщност бяха повторение на словата на пратениците им пред Съвета малко по-рано: че те трябваше да побързат с разрушаването на идола Хармак, за да не се придвижи сам в Мур. Как идол с такива колосални размери, или даже само главата му, би могъл въобще да се движи, те не се запитваха. Обаче за тях беше ясно, че ако бъдеше разрушен, той нямаше да се движи, а освен това — че ние, неверниците, бяхме единствените, които можехме да осъществим такова разрушаване. Така и ние станахме популярни. Всеки бе любезен с нас и ни ласкаеше, всеки, даже и Джошуа, се покланяше, когато се приближавахме към него, и показваше най-жив интерес към напредъка на работата ни, която многобройни депутации и видни личности ни молеха да ускорим.