Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Всяка сутрин по съмване клетият Коул трябваше като вампир да се връща в ковчега си. В „килията“ часовете за него минаваха бавно и мъчително. Сега кракът му се беше подул до коляното, а стъпалото му едва се побираше в ботуша. Пронизваше го остра болка при всяко подрусване на колата. Той се опитваше да понася страданията със стиснати зъби. За да отвлича вниманието си, се мъчеше да си представи образа на Роберта. Пищната й красота и зрелите форми на тялото й можеха да бъдат истинска благодат, ако бяха одухотворени с жизнерадост и ум. Но споменът за мрачното й изражение, което не вещаеше нищо добро, и за хапливия й език проваляха всички усилия на Коул. Вместо това бавно и неусетно пред него изникваха големи сиви очи, обрамчени от гъсти, черни мигли и се оформяха в лице, което изместваше това на жена му. В съзнанието си той видя цялата гама от изражения на тези очи: те му намигваха шеговито, разширяваха се от учудване, смееха се, закачаха се, плачеха, бяха изпълнени със страх, заплаха и гняв.
Стига! С големи усилия на волята Коул прогони натрапчивите видения, но сърцето му биеше лудо, а над веждите му бяха избили ситни капчици пот. Напразно се опитваше да си внуши, че причина за това беше горещината във вътрешността на ковчега.
Той с нежелание си наложи да мисли за най-близкото бъдеще. Знаеше, че трябва да бъдат готови на всичко. За всеки случай беше дал на Алена по една ролка със златни и със сребърни долари, които беше пъхнал в паласката си и които бяха убягнали от погледа на Емет Гилът. Но най-напред трябваше да се въоръжи с търпение и надежда, че скоро ще се измъкне от теснотията в ковчега.
Рано преди обед катафалката достигна едно кръстовище в същия миг, когато там се появи и един патрул от облечени в сиви униформи войници. Алена се обърна и почука три пъти върху ковчега — уговорения за подобни случаи сигнал. Саул спря конете и с жестове предупреди войниците, че катафалката превозва жертва на жълтата треска. Офицерът им даде знак да продължат пътя си, но когато отминаха край патрула, малката група ги последва на безопасна дистанция. По този начин войниците ескортираха бегълците през останалата част на преди обеда. Едва около пладне патрулът спря и войниците се разположиха под сенчестите дървета, като оставиха странната кола да продължи пътя си.
Прежурящото обедно слънце превръщаше ковчега в истинска пещ. Саул се смили над капитана след енергичните му протести и отвори широко капака на ковчега, за да му осигури известно охлаждане. Тялото на Коул плуваше в пот, а лицето му беше червено като рак.
Алена мълчаливо понесе гневния му поглед. Когато той припряно захвърли униформената риза, тя му подаде кофа с вода. Той се обля с нея и след това се почувства малко по-добре.
Слънцето отдавна беше прехвърлило зенита си, когато тримата бегълци достигнаха края на пътя. Пред тях се сливаха два странични ръкава на реката. На брега се виждаше малка дървена къщичка. Един слаб, брадат мъж седеше в сянката на навеса на люлеещ се стол. — Да преминете ли искате? — подвикна им той още отдалече.
Алена бръкна в джоба си и подаде на Саул един сребърен долар, който той от своя страна даде на дребния мъж, когато катафалката спря пред дървената колиба. Салджията алчно сграбчи монетата и я захапа. Дали грешеше, или наистина беше чул повече монети да звънят в джоба на малкия мулат?
— Е, да — каза той провлечено, — това са хубави северняшки пари, но съвсем не са достатъчни за превозването.
Саул размени бърз поглед с Алена. Тя кимна едва забележимо и той рязко обясни на мъжа, че ще платят два долара и нито цент повече.
— Съгласен — отвърна човечето, потривайки ръце, и се изправи. След това забърза по отъпканата пътека към брега и изчезна за толкова продължително време, та Алена взе да си мисли, че повече няма да се появи. Но най-сетне по течението към тях се понесе широк дървен сал, прикрепен за стоманено въже, което беше опънато напряко на реката.
Остарелият плавателен съд разполагаше с достатъчно място за катафалката и пътниците, обаче подозрително се наклони на една страна, когато колата се изтърколи по него. Положението се влоши още повече, когато салът достигна средата на реката, където течението беше най-силно. Конете сякаш най-малко се притесняваха от това, тъй като Саул предвидливо им беше сложил наочници. Алена се вкопчи за капрата, изплашена за сигурността на всички им. Но най-лошото беше положението на Коул. В задушната теснота му призля от дивото клатушкане. Потен и ругаещ, той отблъсна капака на ковчега. Когато се показа горната част на тялото му, от устата на ужасения салджия се изтръгна неистов писък и обхванат от панически страх, той се хвърли в разпенените води. Като обезумял доплува до брега и светкавично изчезна между дърветата.