Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Кой е там? — проехтя в тъмнината дрезгавият му глас.
— Гейдж Торнтън, господин Корбин. Едната от подковите на коня ми е паднала.
В отговор Хю Корбин изсумтя сърдито.
— Прекалено късно е, та да ми водиш кон за подковаване. По това време всеки нормален човек си е у дома, но ти не си такъв човек, нали?
— Можете ли да ми помогнете или не? — попита рязко Гейдж, без да обръща внимание на обидата.
— Предполагам, че нямам избор, ако искам да си тръгнеш — отвърна сприхаво Хю. — Чакай да взема фенера от къщата.
Разпознала гласа на Гейдж, на външната врата се появи Роксана с фенер в ръка. Косата й висеше разпусната на гърба, но все пак беше успяла да надене халат над нощницата си.
— Облечи се! — изрева Хю на дъщеря си, като се обърна да вземе фенера от нея.
— Облечена съм! — озъби му се в отговор Роксана, дръпна фенера, слезе бързо по стълбите и се втурна към ковачницата. Озарените й от пламъка очи бяха пълни с радост, докато не съзряха тънката фигура, която стоеше зад Гейдж. Тогава сивите ириси станаха студени като стомана. Бе се надявала, че Шимейн още не се е оправила след премеждието и че след тазсутрешното й предупреждение Гейдж е променил мнението си и е дошъл да се извини. Сега обаче се виждаше, че надеждите й са били напразни. Майсторът на мебели беше твърдоглав като баща й.
Тя се приближи до прислужницата и подхвърли злобно:
— Е, Шимейн, виждам, че си се оправила. Значи все пак не си била наранена наистина. Може би е било просто номер, за да накараш господаря си да ти съчувства.
Шимейн се усмихна любезно.
— Мислете каквото си искате, госпожице Корбин. Сигурна съм, че каквото и да кажа, няма да промените мнението си.
Роксана вдигна надменно брадичка и се ухили самодоволно.
— Права си, разбира се. Никога не бих обърнала особено внимание на думите на една престъпница. — После се извърна към мъжа, на когото някога бе предложила сърцето си и който безсърдечно я бе отхвърлил, въпреки цялата й всеотдайна любов и преданост. — Мислех, че идваш да се извиниш, Гейдж. Може би дори да ми кажеш, че ще се освободиш от прислужницата си. Но ти, както винаги, си верен на себе си. — Тя поклати глава със съжаление. — Жал ми е за теб и… за сина ти.
Гейдж долови заплаха в думите й и я погледна навъсено, но запази мълчание. Предпочиташе да не подхваща кавга нито с нея, нито с когото и да било друг, особено в присъствието на Шимейн. Сякаш всички днес се бяха наговорили да го въвличат в нови и нови конфликти, а единственото, което той искаше, бе да се прибере у дома и да се наслади на една приятна, спокойна вечер насаме със сина си и със своята прислужница.
Хю изкуцука до огнището, подпря се на патерицата си и викна на Гейдж:
— Подклаждай жаравата и ми помагай, щом искаш да подкова коня. Няма да успея самичък.
— Ако предпочиташ, мога да свърша всичко сам — предложи Гейдж. — Имам нужда само от инструментите ти.
— Плащаш все толкова, независимо кой ще го направи — тросна се по-възрастният мъж. — Не ме смятай за будала.
— Далеч съм от подобна мисъл — отвърна кратко Гейдж, но постепенно потисна негодуванието, което се надигаше у него и започна да помпа духалата, за да вкара въздух в огнището.
Ковачът се извърна към Шимейн, измери я от глава допети и накрая впери презрително поглед право в очите й, сякаш искаше да изпита устойчивостта й. Шимейн обаче гордо се обърна, поведе Андрю настрана от ковачницата и седна на един пън. Надяваше се, че се е отдалечила на достатъчно безопасно разстояние от владенията на Корбин, защото вече бе установила, че ковачът е не по-малко неприятен човек от дъщеря си.
Тя прегърна детето и започна да му пее, като се полюляваше напред-назад. Андрю постепенно се отпусна в ръцете й и клепките му се притвориха. От устните му се отрони лека въздишка и накрая той заспа, притиснат към топлата й гръд.
Колкото и да се бореше със себе си, докато гледаше нежните грижи на Шимейн за момчето, Хю бе безсилен да укроти яда в сърцето си. От тъмните дълбини на отдавна забравените спомени изплуваха мъчителни образи, които го изпълниха с горест и завист и го накараха да се нахвърли злостно върху Гейдж:
— Хубава затворничка си си взел — злобно го жегна той. — Несъмнено сега можеш да задоволяваш мъжките си нужди само с едно щракване на пръста. Затуй си мисля, че ще си промениш решението и няма да се ожениш за мойто момиче.
Гейдж се бе навел над огнището да огледа подковата, която нагряваше, но при тези думи вдигна очи към Роксана. Тя се почувства неудобно от вторачения му поглед, извърна се, закачи фенера на един стълб и побърза да си тръгне. Смръщен, Гейдж отново се извърна към ковача.