Сълзи от злато

— По ваш избор. Сигурно ще е най-хубавото — промълви той и гласът му, който бе нежен като милувка, я накара да се изчерви.

Елиза избра една малка плодова тарталетка и му я подаде. Максим леко се наведе напред и отвори уста. Сърцето й заби по-силно, когато му я пъхна в устата и усети в същия миг езика му на пръстите си.

— Ах, аз съвсем забравям госта! — смутено се отдръпна Елиза. — Какво бихте предпочели вие? Бонбон? Бисквита?

Николаус внимателно си избра една сладка и с наслада я разтопи в устата си. Тогава видя, че домакинът му се усмихва и повдигна кана:

— Макар да тъгуваш за Арабела, приятелю, аз се радвам, че плановете ти се провалиха. Иначе никога не бих се запознал с Елиза. А що се отнася до лудорията ти, то дано тя с времето да донесе и на теб толкова удоволствие, колкото ми донесе на мен.

Максим отвърна на тоста като вдигна кана и пи с него.

— Дано съдбата да е добре настроена към нас.

Николаус изпи каната си на един дъх.

— Напоследък съдбата бе добре настроена към мен. — Той извади от джоба си една малка зелена клонка, повдигна я нависоко и я превъртя между пръстите си. — Вижте, приятели, какво купих от един англичанин в Хамбург.

— Какво е това? — попита Елиза с почуда.

— Клонка имел.

След като се увери, че е възбудил любопитството на слушателите си, Николаус се захвана обстоятелствено да овързва около дръжката на имела панделка. Той се покачи на една пейка, закрепи панделката на една дървена греда и пусна клонката да виси свободно в пространството. Той отново скочи пъргаво на пода и погледна към изпълнените с очакване домакини.

— Друидите са вярвали в изключителната оздравителна сила на имела, например при отравяния. Но освен това тази клонка може да окаже много приятно въздействие върху тези, които стоят под нея. Очарователният обичай хората да се целуват под клоните на имела е довел до поверието, че такава целувка неминуемо ще доведе до брак. Елиза, бихте ли повярвали в това, ако ви целуна? — Без да изчака отговора й, Николаус прегърна Елиза и страстно я целуна по устата, без да обръща внимание на Максим, който едва се овладя. След като пусна Елиза, Николаус срещна слисания й поглед с усмивка. — Скъпа госпожице, за мен, а надявам се и за вас, това бе едно радостно преживяване. Е, бихте ли ме считала за свой годеник?

Елиза, изчервена до уши, отвърна рязко:

— В никакъв случай! Аз съм в състояние да вземам решенията си и сама, без да се оставям да ме надхитрят.

Николаус се поклони пламенно пред нея.

— Е, за мен ще остане незабравимо събитие. Но вече е късно и ако искаме да тръгнем за Любек утре преди изгрев слънце, трябва вече да си лягаме. Желая ви лека нощ.

Той се раздели с тях, прекоси салона и се изкачи по стълбите. Елиза гледаше след него, клатейки глава, после забеляза, че Максим се е доближил до нея. Тя притаи дъх, когато пръстите му докоснаха рамото й и нежно и неотстъпчиво обхванаха лакътя й. Сърцето й заби по-силно и когато се обърна към Максим, той я гледаше със странна усмивка.