Повелителката на бурите

— Истинско чудо е, че на света още има от тези дървета, щом изгарят година след година!

— Прав си. Ако не избуяваха толкова бързо, Пъкъла щеше да е пустош от Кадарин чак до Стената около света. Само за година склоновете обрастват наново.

Аларт нагласяше ремъците на кръста си.

— Не съм летял с такова нещо от малък. Дано не съм забравил уменията си…

— И да искаш, не можеш — подсмихна се Донал. — Когато на петнадесет страдах от болестта на прехода, не летях почти година. Често ми се виеше свят, залитах и забравях точно къде съм. Бях сигурен, че ще се уча наново да летя с планер. Но тялото ми си спомни всичко, щом се зареях във въздуха.

Аларт затегна и последната тока.

— Голямо ли е разстоянието?

— С ездитни животни не бихме стигнали и за два дни. Пътеките са почти само катерене и спускане. Но ако летим направо като киоребни, няма и час.

— Не е ли по-лесно с въздушна кола?

Още докато изричаше думите, Аларт си спомни, че не видя нито едно от тези возила в небето над Пъкъла.

— Хората от Дариъл опитаха. Само че между върховете има твърде много объркани течения. Дори с планер трябва да подбираш предпазливо деня за полет, да внимаваш за бури и променливата посока на вятъра. Веднъж клечах часове наред върху една отвесна скала, докато отмине лятната буря. — Донал се ухили при спомена. — Прибрах се вкъщи подгизнал като рогат заек, отстъпил дупката си на дървесен пор. Но днес не очаквам такива неприятности. Ти си бил в Кула. Познаваш ли хората от Трамонтана?

— Йън-Михаил от Сторн е Пазител там. Свързвал съм се с всички тях в мрежите, но кракът ми не е стъпвал в Трамонтана.

— Винаги са ме посрещали като желан гост. Мисля си, че се радват на всяко ново лице. Приличат на соколи в непристъпната си твърдина, а не се срещат почти с никого, освен на средзимните и средлетните празници. Ще бъдат щастливи да те видят, братовчеде.

— И аз.

Трамонтана беше най-отдалечената и северна от Кулите, почти напълно изолирана от останалите, макар през мрежите обитателите й да разменяха сведения за всичко ново. Аларт знаеше, че именно в тази Кула са се сетили как да пречистват химикалите за борба с горските пожари, как да ги извличат от подземните пещери дълбоко под Пъкъла само с помощта на матриците.

— Наистина ли са се опитвали да работят с матрици до двадесет и пето равнище?

— И аз така подразбрах. В края на краищата там са трийсетина души.

— Работата им с химикалите е блестяща — каза Аларт. — Аз обаче бих се въздържал от някои неща, които вършат. А техниците им твърдят, че ако решетките са изградени правилно, с матрица от двадесет и шесто равнище се работи не по-трудно, отколкото с четвърто. Съмнявам се, че бих разчитал още двадесет и пет души освен мен да се съсредоточат напълно в матричния кръг…

Донал се усмихна невесело.

— Как ми се иска да знам повече за тези неща! Научих само каквото Маргали можа да ми предаде, подочувах нещичко и от хората в Трамонтана. Рядко обаче получавах разрешение да остана при тях повече от един ден.

— Вярно е, че би станал лесно матричен механик, дори и техник — потвърди Аларт, защото Донал усвояваше с лекота всичко, на което го учеше. — Само че съдбата ти е отредила друго.