Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
— Какво правите? О, не, не бива така! — Изабела гледаше ужасено белите си гърди, които лежаха като топки сняг в ръцете на Мартин.
— Защо не бива? С нищо няма да ви навредя. Напротив, гърдите ви ще станат твърди и горещи и ще дарят и на двама ни много радост.
— И на двама ни?
— Нищо ли не усещате, докато ви целувам?
Изабела не отговори, само упорито отметна глава. Естествено, че усещаше: сладостни тръпки, нахлуване на горещина, присвиване в слабините. Никога не беше очаквала мъжките милувки да разпалят у нея такъв огън. Но това беше дяволско дело, това беше грях!
— Тогава ще се постарая да ви стане още по-добре — пошепна Мартин и я вдигна на ръце. Отнесе я до леглото и я положи върху завивката. Преди да се е отдръпнала, той легна до нея и продължи да милва и масажира гърдите й. Ала ръцете му не останаха там, а продължиха надолу под роклята към корема. Пръстът му се пъхна във вдлъбнатинката на пъпа, после закръжи около него.
— Какво правите? — опита се да се съпротивлява тя, но гласът й беше съвсем слаб.
— Искам да ти покажа как можем да прекарваме приятно времето си, красива Изабела — пошепна с гърлен глас той и се почувства като гълъб, който ухажва любимата си.
— Но аз не искам! — извика отчаяно тя.
— Естествено, че искаш — възрази тихо той.
Без да се притеснява от протеста й, Мартин продължи да милва нежната кожа на корема й. Изабела простена и се изви под ръката му. Устните му отново се сведоха над гърдите й и целият й гръб настръхна.
Мартин захапа внимателно едното розово връхче. Езикът му закръжи около него, докато то стана твърдо и сладко като зряла малина. Другата му ръка се плъзна надолу от корема между бедрата. От устните й се изтръгна гърлен стон, когато пръстите му внимателно си пробиха път във влажната горещина. Мартин изпита чувството, че е потопил ръка в гърненце с пресен мед.
— Не ме докосвайте там! — изплака тя, но протестът й не беше особено убедителен.
— Защо не? — промърмори той, без да отделя устни от гърдите й.
— Това е… това е неприлично! — заекна тя:
Мартин вдигна глава и Изабела отчаяно поиска отново да натисне главата му върху гърдите си.
— Кой го казва?
— Монахините в манастира. Не бива да се докосваме там. Това е дяволско място и докосването му е грях. Който извърши този грях, ще гори в адския огън.
— Този огън е нищо пред огъня на любовта.
— Лъжете! — извика тя. — Любовта е ужасно, болезнено нещо, което никое почтено момиче не иска да преживее. Тя е дело на сатаната!
— Ти знаеш ли нещо за любовта — освен онова, което са ти надрънкали монахините?
— Нищо! По-добре е да не знам нищо!
— Въпреки това знаеш повече, отколкото признаваш. — Мартин си припомни как го беше обгърнала с крака и разтърси глава, за да прогони неприятния спомен.
— Не знам какво правите с мен.
— Това е дяволско дело — засмя се Мартин. — Монахините не ти ли разказаха подробности?
— Не — отговори тихо тя. — Не е и нужно. Знам, че е грях.
— Какво грешно има в едно красиво тяло?
— Плътската любов е грях.
— Може би, но много сладък!
— Мразя тялото си, защото мъжете го желаят толкова силно! Ако бях грозна, крива и суха като старо дърво, щеше да бъде много по-добре.
— О, не, щеше да е ужасно! Обзалагам се, че много скоро ще промениш мнението си за плътската любов, стига да я приемеш и да се насладиш на радостите й.
— Страх ме е от тези чувства — проплака тя.
Как би могла да убеди Мартин да спре ръцете си, да заключи устните си? Той я целуна нежно и опря чело в нейното.
— Ти трябва да знаеш всичко за тялото си. Това е важно.
— Но не е прилично!
— В човешкото тяло няма нищо неприлично. Желанието между мъжа и жената също е нещо естествено. Ако беше грешно, бог нямаше да ги създаде такива.
— Това не е дело на бога, а на дявола!
— Но ти въпреки това го искаш — заключи Мартин с кратък гърлен смях.
— Не, разбира се, че не го искам!
— Тялото ти говори друго.
— Какво? Как така? — Изабела не успя да скрие несигурността в гласа си.
— Ето, провери сама! — Мартин хвана китката й и мушна ръката й между бедрата. Тя се отдръпна уплашено, но той я задържа. — Опипай с пръстите си!
— Не, моля те, недей… Защо е толкова влажно?
Той пусна ръката й и тя я скри засрамено. Видя широката му усмивка и се ядоса на незнанието си.