Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Онази нощ в Оукъм не си сложих от гръцките сюнгери.
— Ти си ме излъгала? — Тонът беше хладен като погледа му.
— Всичко се разви прекалено бързо. Не проявих разум в онзи момент. Съжалявам.
— Бременна си значи. — Той бавно си пое въздух и я прониза с очите си.
Тя кимна, неспособна да отвърне на ужасното обвинение, което се четеше в погледа му.
— Искам да си радостен за това — бавно-бавно промълви накрая Челси.
— Не — гневно отвърна той. После си пое отново дъх и се размърда на стола, като машинално зарови с пръсти из черната си коса. Бебе! Изпита неописуем ужас. Тласкан от вълнението, той рязко стана, направи две крачки, спря и се обърна.
— Господи, Челси — каза той с недоверие в гласа. — Господи! — Погледна я, а в съзнанието му цареше хаос, мислеше си само за опасността, на която се излагаше. — Можех да измисля някакъв друг начин, за да ти доставя удоволствие онази нощ. Защо не ми каза?
— Този път няма да яздя — обеща му тя задъхано. — Няма и да обучавам конете. Ако не бях яздила в онези надбягвания, може би нямаше да имам проблеми, когато Сали се роди.
— Не знаеш дали е така. Може би ездата няма нищо общо — каза той и се намръщи. — Да не си мислиш, че искам да те загубя? Сигурна ли си? Да не е някаква грешка? — дълбоко развълнуван попита Синджин.
— Сигурна съм. — Гласът й беше нисък и разстроен. — Но Сали е вече на пет години, скъпи. Искам още едно дете.
Той се обърна и се отдалечи, после застана неподвижно на прозореца, напрегнат и суров, с поглед към мокрия от дъжда площад. Голите клони на дърветата тъмнееха на фона на сивото небе, мокри и премръзнали от зимния хлад. Навяващият меланхолия ден беше идеален за подобна новина.
— Не трябваше сама да вземаш решението — каза той и докосна хладното стъкло на прозореца. Чудеше се как ли би се почувствал, ако я загуби.
— Не бях го планирала предварително. Нямаше да останем там, ако времето беше по-хубаво. Съжалявам, не проявих благоразумие. Съжалявам! — прошепна тя. Защо не можеше да се зарадва така, както и тя се радваше?
— Раждането ще е през септември — прошепна той на площада отвън. Спомняше си онази нощ в странноприемницата. Тогава валеше сняг. — Искаш ли детето? — Той говореше прекалено ниско, за да бъде чут, но после се обърна и повтори въпроса си.
— Не ме питай с такъв студен поглед в очите. — Самият факт, че можеше да отнеме цялата й радост, я караше да се гневи. — Не ме интересува какво мислиш — каза тя разпалено. — Радвам се за бебето.
— Искам да наемеш акушерки. Искам още утре да са тук — рязко заяви той, сякаш тя не беше проговорила. — И ти забранявам да яздиш.
— Да не си посмял да ми даваш заповеди. — Тя стана от стола и яростно го изгледа, а в погледа й се четеше силно раздразнение. — Когато си готов да проявиш разум по този въпрос, ела и ще си поговорим. — Тя се обърна и тръгна да излиза от стаята.
Синджин яростно се втурна след нея, хвана я за ръката и я завъртя, преди да се беше отдалечила и няколко стъпки от бюрото, а очите му блестяха от гняв.
— Как да проявя разум, по дяволите! — грубо отвърна той. — През септември може вече да си мъртва. Кажи ми как да не мисля за това и да ти кажа, че съм щастлив — каза той с леден глас и поглед.
— Причиняваш ми болка — наежи се тя и цялата почервеня.
Той я пусна, а по челюстта му потрепна мускул.
— Не излизай.
Стояха само на сантиметри един от друг, а напрежението, което цареше помежду им, изпълваше цялата стая.
— Нищо друго не ме плаши така — тихо каза той. Беше безпомощен, а това го караше да страда, колкото и богат и властен да беше. — Искам поне да намаля рисковете.
— А аз искам да се радваш за нас — прошепна Челси, бременна с тяхното дете.
Той въздъхна и вдигна поглед към тавана, към един предишен херцог Сет, алегорично изобразен като триумфиращ воин в колесница на път за рая. Тази картина го правеше нещастен в момента. Той бързо отмести поглед и се върна към жена си, която обичаше повече от всичко на света.
— Не мога да бъда щастлив точно сега — прошепна той с желанието онази нощ в Оукъм никога да не беше настъпвала.
— Не можеш ли да се опиташ? — нежно попита тя и докосна силната му десница. Любовта им беше рядкост в привилегирования свят, където браковете се уреждаха за пари и политическа власт.
Той стисна ръката й толкова силно, че тя неволно изпищя от страх, но той не я отпусна напълно.
— Ако се опитам да се справя с това, ще слушаш ли акушерките?
— Колко акушерки? — попита тя и леко се усмихна.
— Колкото успея да намеря. — Усмивката му все още беше тъжна.
— Ще се опитам.