Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Още много предмети се спотайваха по разни кътчета. Клетки с борещи се хомункулуси, остатъци от неуспяло заклинание на друг негов противник, Аселфианската очна ябълка, която Таргор беше измъкнал изпод челото на умиращ бог, и дори костите на китката на магьосника Дрейра Джар. Нея Таргор не бе отсякъл сам, а я беше свил от някакъв търговец на всевъзможни чудатости само секунди преди истинският й (и доста вбесен междувпрочем) собственик да се появи и да си я поиска обратно. По дължината на цялото стълбище вместо парапет се проточваше тялото на гадния червей от кулата в Морсин. Едночасов двубой с това създание в противния ров на кулата — и известно уважение към едно толкова глупаво, но все пак изключително храбро същество — му бяха спечелили място в неговата колекция. А и както го беше опънал покрай стълбището, той се виждаше доста подробно.
— Не мислех, че ще искаш да говорим за това — отпусна се Фредерикс на широкото черно кожено канапе. — Предполагах, че наистина ще си разстроен.
— Аз съм разстроен. Но има нещо по-важно от това, че Таргор е убит. Много по-важно.
Фредерикс присви очи. Орландо не знаеше как изглежда приятелят му в РЖ, но беше почти сигурен, че носи очила.
— Какво искаш да кажеш с това „по-важно“? Претърпя катастрофа и Таргор бе убит. Какво пропускам?
— Много. Хайде, Фредерикс, виждал ли си ме някога да се държа по подобен начин? Някой е успял да ме издебне в гръб!
Опита се да опише поразителното видение на златния град, но се оказа почти невъзможно да намери точните думи, които да обрисуват колко живо и невероятно реално бе то…
— Беше все едно… все едно… все едно да пробия дупка в този прозорец — посочи той към скърцащите със зъби и крякащи зверове от периода креда от другата страна на симулираното стъкло — и през нея да видиш реалния свят зад него. Не видеозапис на реалния свят — па макар и с най-високата разделителна способност, която можеш да си представиш, — а реалния съществуващ свят. При това място, което никога не съм виждал. Според мене не е на Земята.
— Мислиш, че го е създал Морфър? Или Дитер? Адски се сдуха заради историята с Черния елф.
— Не схващаш ли?! Никой от тези, които знаем, не би могъл да го направи! Надали и правителството или висшата изследователска лаборатория на „Критапонг“ биха могли да го направят!
Орландо закрачи напред-назад из стаята. Стана му тясно. Махна с ръка и подът се разтегна, премествайки стените и канапето с Фредерикс на няколко метра встрани.
— Хей! — надигна се приятелят му. — Да не искаш да кажеш, че е било НЛО или нещо такова? Стегни се, Гардинър, ако в мрежата има нещо чак толкова откачено, щяха да съобщят по новините!
— Бийзъл — извика Орландо след кратко мълчание.
В пода се отвори врата, от нея изскочи някакъв дребосък с въртящи се очи и с твърде много крака и се втурна към него. Спря в краката му, образува неподредена купчинка и изломоти с дрезгав бруклински акцент:
— Да, шефе?
— Прегледай новините за явлението, което току-що описах, или за други съществени аномалии в мрежата. И ми намери записа на последните петнайсет минути от последната ми игра с Таргор.
— Веднага, шефе!
В пода се отвори друга врата и Бийзъл се мушна вътре. Чу се дрънчене на тенджери и тигани и шум от прекатурващи се предмети като във фонограма на анимационен филм, след което съществото отново се появи, размахало крайници и помъкнало малък черен квадрат, сякаш беше котвата на луксозен лайнер.
— Пфу! — изпухтя помощникът. — Много новини има за преглеждане, шефе. Искаш ли да погледнеш това, докато тършувам? Записът от играта!
Орландо пое малкия квадрат и го разтегна до размерите на плажна хавлия, която увисна във въздуха. Понечи да го наклони към Фредерикс, но се усмихна. Дори след толкова време, прекарано в мрежата, понякога му се случваше да съблюдава логиката на РЖ. Във ВР това нямаше значение: ако Фредерикс искаше да види записа, щеше да го види, независимо къде е застанал. Но в момента Орландо обмисляше гледната точка; чукна квадрата с пръст и той се разпростря в третото измерение.