Магьосникът Куестър Тюс

— Недей да забравяш и Уилоу — напомни той на Майлс.

— Не забравям. Но се страхувам, че и тя няма повече шанс от тебе — и той хвърли бегъл поглед през рамо. — Цялата околност сигурно ще бъде осветена, Док.

Бен кимна. И той се притесняваше от това. Дали Уилоу щеше да успее да използва своите магически способности, ако й се наложи? Ами какво ще стане, ако съвсем й изневерят? При нормални обстоятелства въобще не би имал колебания; знаеше, че както всички вълшебни същества, и силфидата може да става невидима и да се движи свободно, без да я забележат. Но това беше валидно за Отвъдната земя и при положение, че е в добро състояние. Ала сега организмът на Уилоу бе отслабнал и изтощен от лошото влияние на средата. Тя отчаяно се нуждаеше от питателните сили на родната й почва и въздух. Нуждаеше се да осъществи жизнено потребното й преображение. Ала тук, в този свят, не можеше. Вече му бе признала това. Много от химическите вещества, съдържащи се в пръстта и въздуха, бяха отровни за нейния организъм.

Принудена бе т да стои като закрепостена в настоящия си вид, докато Бен не намери начин да се върнат обратно в Отвъдната земя.

Той стисна зъби. Нямаше смисъл в момента да мисли за всичко това. За нея нямаше спасение, докато не си върне медальона — а и за никой от тях.

Отново насочи цялото си внимание върху плана. Съвсем лесно беше за тях да наемат кола и шофьор, който да ги откара на север от Сиатъл в малкия мотел в Ботхел, от който да започне операцията им. Също така лесно успяха да дадат рушвет на шофьора и да вземат колата и униформата му за няколко часа, като го оставиха да гледа телевизор в мотела. Пет хиляди долара в края на краищата бяха солидна сума пари. А и не беше особено трудно да се снабдят с дрехите, които да облече Бен.

Откриването на Майкъл Ард Ри беше дори още по-лесно.

— Ами да, разбира се, онзи смахнатият, дето живее в замъка! — веднага отвърна управителят на мотела на въпроса на Бен, — Май се казваше Грама Уайт или нещо подобно. Изглежда като замък от времето на крал Артур. Намира се зад винарската изба, на 522 авеню. И от пътя не може да се види дори. Непристъпен е като затвор. Никой не може да припари дотам. Смахнат човек! Та кой би живял в някакъв си затънтен замък?

И той нарисува на Бен карта на маршрут Да се открие този смахнат беше едно, но да се добереш до него, и то през нощта — съвсем друго, Бен му се беше обадил. Разговаря с някакъв мъж, чиято единствена работа беше очевидно да не допуска хора като Бен да безпокоят шефа му. Бен обясни, че само тази нощ е в Сиатъл, Обясни също, че е много важно да го види тъкмо сега. Намекна дори, че му се налага да провежда някои от своите бизнес срещи вечер. Но всичко без резултат. Бен спомена за пари, за добри възможности, за големи амбиции, за всичко, което би могло да убеди този човек, Той беше твърд като камък. На няколко пъти оставя телефона, за да се посъветва с шефа си, но всеки път се връщаше по-непоколебим от преди. Може би утре.