Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Беше напълно искрен онзи ден, когато й каза, че възнамерява да замине с годеницата си и да се оженят веднага. Може би е знаел, че тя умира и плановете му са били просто начин да заглуши съвестта си. През последната седмица, когато Елизабет бе на смъртно легло, той бе решил да й бъде верен и в мислите, и в действията си, което означаваше да сложи край на копнежа си по Никол Шелтън. Сега, на ръба на бездната, в която нямаше никакво намерение да пропада, Ейдриън повече от всякога бе решен да я прогони от мислите си и от живота си.
Удуърд въведе Никол и Ейдриън го отпрати с жест. Погледът му я прониза. Защо беше дошла? Защо сега?
Забеляза, че е разстроена. Положително не заради Елизабет, реши той. Това би било ужасна ирония. В светлосивите й очи сякаш имаше съчувствие и загриженост. Запита се дали не е по-пиян отколкото си мислеше, защото не му се вярваше това съчувствие да е за него. Или пък беше? Това не бе безмилостната магьосница, която познаваше така добре, не беше жената, признала най-чистосърдечно, че се опитва да го прелъсти.
— Ейдриън? Добре ли си?
Ейдриън се облегна на камината, без да обръща внимание на пламъците зад решетката, които трепкаха в опасна близост до тялото му.
— О, добре съм — каза той с насмешлив тон, като провлачваше думите. — В края на краищата, на хората всеки ден им умират годениците.
Тя посрещна думите му с мълчание. Изражението й стана още по-съчувствено, а той се стресна от това, което бе сторил — без да иска се беше издал, беше разкрил мъката си. Сякаш я молеше да откликне със състрадание. А намеренията му изобщо не бяха такива.
— Толкова съжалявам — извика тя, но той я прекъсна.
— Посещението ти не бива да ме изненадва, нали? Ти никога не си зачитала приличието. Но все пак признавам, че съм изненадан.
Никол не помръдна. Стоеше зад дивана и го гледаше, стиснала упорито чантичката си в ръце.
— Не можех да не дойда — каза тя тихо. — Исках да се уверя, че си добре.
— Дошла си от загриженост за мен? — попита учудено той. Не й вярваше. Или й вярваше? Нежният й, загрижен поглед го измъчваше, влудяваше го.
— За какво друго бих могла да дойда?
— Сещам се и за други причини — каза Ейдриън грубо и погледът му се плъзна по тялото й. — Онзи ден наистина бях искрен. Всичко свърши, Никол. Каквото и да е имало между нас, вече свърши. — Заля го вълна на силен гняв. Гняв към нея, към себе си, към света.
— Разбрах.
— Ако беше разбрала, нямаше да си тук.
— Точно защото разбрах, сега съм тук, Ейдриън — каза тя меко. — Не бива да оставаш сам.
— Аз искам да бъда сам!
— Ако е така, тогава защо ме прие?
Той я погледна, неспособен повече да крие очевидната истина. Не искаше да бъде сам — искаше да е с нея.
— Иди си. Веднага. Преди да е станало прекалено късно.
Тя не помръдна. Само погледът й стана още по-нежен, още по-загрижен. Не, навярно това бе просто илюзия. Ейдриън кипна.
— Не ме ли чу? — изрева той. — Казах ти да си тръгваш! Махни се оттук, махни се от живота ми! — Без да съзнава, че още държи чашата с уиски, той я захвърли към вратата зад Никол. Тя профуча покрай главата й и се разби с трясък в масивното дърво.
Никол трепна.
Той задиша тежко. Дълбоко в него бе зейнала черна пропаст, но дъното й беше калейдоскоп от цветове, разкриващи душата му. Толкова много чувства трябваше да надмогне, и то на всяка цена. Мразеше ги, мразеше и нея.
— Ти си глупачка. Едва не те нараних.
— Но не го направи — прошепна тя. — И не би го направил.
Той рязко й обърна гръб. Трепереше.
— Знам, че те боли — промълви тя. — Знам, че си го изкарваш на мен, защото няма на кого друг да си го изкараш. Не ти се сърдя. Аз също смятам, че е ужасно несправедливо. Как може да се случи такова нещо? И то с един толкова мил, толкова искрен човек?
— Недей. — Беше се обърнал с лице към камината и палещата й топлина болезнено лизна тялото му. Затвори очи. Тя беше пълната противоположност на Елизабет и това, че сега стоеше тук толкова жива, жизнена и енергична, му причиняваше болка. Силна болка. А образът на Елизабет чезнеше, заличен от всепоглъщащия копнеж. На негово място идваше Никол.
— Отивам да кажа на Удуърд да ни донесе чай — проговори тя накрая.
Ейдриън чу стъпките й, които се отдалечаваха, и за момент го обзе паника, макар да знаеше, че трябва да изпита облекчение. Опита се да си припомни лицето на Елизабет, но си представи само смътен, неясен образ. Пое дълбоко дъх, за да овладее чувствата си. Трябваше да се пребори със себе си, трябваше.
Никол се върна. Сърцето му отново запрепуска.