Рейн-сан: Последният убиец
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Последният убиец». Краткое содержание книги:
Когато Джон Рейн, американски японец и „наемен убиец със съвест“, узнава, че бившата му любовница Мидори отглежда детето им в Ню Йорк, той съзира в това шанс за примирие помежду им, може би дори за изкупление.
Но Мидори е наблюдавана от враговете на Рейн и внезапната му поява подлага майката и детето на ужасна заплаха. За да ги спаси, Рейн е принуден да използва същите смъртоносни способности, които се е надявал да остави зад гърба си. С помощта на Тацу, предишен враг и сегашен приятел от японското ФБР, и Докс, бивш снайперист от морската пехота, под чиято добродушно наивна външност се крие не по-малко опасен убиец от Рейн, той се надбягва с времето, за да подмами враговете си на открито и да ги ликвидира веднъж завинаги. За да довърши започнатото, ще му трябва още един съюзник — Дилайла, сътрудничка на израелското разузнаване, която представлява заплаха от съвсем друга категория.
Изпълнен с „напрегнати сцени, достойни за филм на Джери Брукхаймър“, този роман е най-амбициозната и най-увлекателната книга на Бари Айслър до днес.
Големия Лю се беше навъсил — може би от тона на Ямаото или просто защото не разбираше. Ямаото кресна няколко японски думи на Куро, който преведе.
Сега и тримата се бяха съсредоточили върху своя разговор. Изглеждаше, че напълно са я забравили. Но тя усещаше как може да се промени положението. И колко бързо.
Големия Лю помълча, после отсъди:
— Ню Йорк… много далече от Уаджима. Изглежда…
— Изобщо не е далече. Рейн сигурно е отишъл в Ню Йорк да види жената и детето, както се надявахме. Засякъл е вашия наблюдател и го е отстранил — случайно или нарочно. А после Уаджима…
Ямаото не довърши, облегна се назад и замълча с приведена глава, разтривайки брадата си. Дилайла усещаше, че е само на крачка от опасния извод. Или щеше да го види, или да го отмине. Шанс петдесет на петдесет.
— Разбираш ли — заговори той, сякаш сам на себе си, — Рейн трябва да е имал достъп до човек с информация за Уаджима. А… — Ямаото погледна Дилайла, като че едва сега я виждаше за пръв път. — Има хора, които знаят както за Уаджима, така и за нашата среща. Тази вечер.
Големия Лю понечи да каже нещо, но Ямаото рязко вдигна длан срещу него и продължи да гледа Дилайла.
— Ти дойде в клуба снощи, нали… Лора? А тази вечер дойде за разговор с господин Куро, така ли е?
Тя разбра, че Ямаото знае или поне се досеща. Но не показа тревогата си. Горещо е тук, мина й през ума, но искаше да бъде сигурна, преди да го изрече.
— Наистина удивително съвпадение — продължи той с ледена усмивка.
Допълнителният коментар подсказа на Дилайла, че Ямаото не е съвсем сигурен. Изпробваше почвата, опитваше се да я накара да реагира и да потвърди подозренията му. Тя усети, че има шанс да се измъкне с блъф.
Усмихна се и приведе глава, сякаш се мъчеше да осмисли казаното с оскъдните си познания по английски.
— Благодаря. Много се радвам да бъда тук.
Ямаото кимна и започна да се обръща към Големия Лю. Сетне ненадейно се хвърли напред през масата и сграбчи предницата на роклята й. Дръпна силно към себе си и презрамките се скъсаха, разголвайки гърдите и корема на Дилайла. Тя тихо ахна от неочакваната атака. Преди да реагира, Ямаото я сграбчи за косата и блъсна лицето й в масата. Пред очите й избухна бял блясък, после усети как пръстите на Ямаото тършуват в ушите й. Тя извъртя глава и се дръпна, но вече бе твърде късно. Ямаото измъкна слушалката и отхвърли Дилайла назад.
— Какво става, по дяволите? — извика Големия Лю. — Какво става?
Ямаото поднесе слушалката пред очите му.
— Тя е свързана с някого!
Телохранителите бяха скочили на крака и трескаво се оглеждаха в търсене на заплахата. Бяха пъхнали ръце под дрехите си, готови да извадят оръжие всеки момент.
Дилайла дръпна нагоре предницата на роклята и я притисна към тялото си. Естествена реакция при дадените обстоятелства, но тя не мислеше за разголеното си тяло. Микрофонът бе прикачен към горнището на бюстието, а нямаше да предаде сигнал, ако не е близо до устните й.
— Тук е горещо — изрече тя.
39.
Дилайла беше вътре вече от половин час и тревогата ми ставаше непоносима. От време на време я чувах да разговаря и доколкото разбирах, все още беше на масата. Навярно имаше основателна причина да се бави, но не си представях каква. Генераторът бе изключен, Дилайла знаеше точно къде е Ямаото, трябваше само да стане, да ми подаде сигнал и да приключим с тази проклета история.
На няколко пъти си мислех дали да не я подканя, но се отказвах. Първо, не исках да я разсейвам. Имаше много грижи и трябваше да се съсредоточи, да играе безупречно ролята си. Пък и бе склонна да се дразни, когато й се струваше, че я уча как да си върши работата, а макар че не бих го признал, приказките на Докс за командването ме бяха засегнали. Така или иначе, нямах какво ново да й кажа.
Разкърших врат и подскочих няколко пъти, за да се поддържам във форма. Стоях тук по-дълго от планираното, а беше студено.
Гласът на Дилайла изрече в ухото ми:
— Тук е горещо.
Сърцето ми застина. Усетих как кръвта се оттегля от кожата по лицето и ръцете ми.
— Мамка му! — изругах. — Идвам.
Втурнах се покрай дясната страна на сградата. Приборът за нощно виждане подскачаше около врата ми.
— След малко идвам и аз — обади се Докс.
— Не, стой на позиция! Прикривай ме, влизам през главния вход.
— Но…
— Недей да спориш, направи го!
Нямах време за размишления, но някъде дълбоко в себе си осъзнавах на колко страшна заплаха трябва да е подложена, за да поиска помощ. Дявол да го вземе, аз я вкарах в това положение. И сега ставаше безполезна дори утехата, която през цялото време носех в дъното на съзнанието си — че ако загина, то това поне ще сложи край на заплахата за Мидори и моя син. Дори да се самоубиех пред Ямаото, нямаше да спася Дилайла.