Рейн-сан: Последният убиец
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Последният убиец». Краткое содержание книги:
Когато Джон Рейн, американски японец и „наемен убиец със съвест“, узнава, че бившата му любовница Мидори отглежда детето им в Ню Йорк, той съзира в това шанс за примирие помежду им, може би дори за изкупление.
Но Мидори е наблюдавана от враговете на Рейн и внезапната му поява подлага майката и детето на ужасна заплаха. За да ги спаси, Рейн е принуден да използва същите смъртоносни способности, които се е надявал да остави зад гърба си. С помощта на Тацу, предишен враг и сегашен приятел от японското ФБР, и Докс, бивш снайперист от морската пехота, под чиято добродушно наивна външност се крие не по-малко опасен убиец от Рейн, той се надбягва с времето, за да подмами враговете си на открито и да ги ликвидира веднъж завинаги. За да довърши започнатото, ще му трябва още един съюзник — Дилайла, сътрудничка на израелското разузнаване, която представлява заплаха от съвсем друга категория.
Изпълнен с „напрегнати сцени, достойни за филм на Джери Брукхаймър“, този роман е най-амбициозната и най-увлекателната книга на Бари Айслър до днес.
Няколко минути мъжете начело с Големия Лю се опитваха да я увлекат в разговор как й се струва Токио, но нейният измъчен английски скоро им омръзна. Заговориха помежду си, отначало със сдържани намеци за бизнеса, но постепенно намеците взеха да стават все поясни — шампанското им помагаше да се отпуснат пред нея. Това не я изненада. Бяха убедени, че тя така или иначе нищо няма да разбере.
По някое време Рейн, явно разтревожен, че все още няма сигнал от нея, я помоли да каже нещо, или поне да се изкашля, ако е добре. Моментът се оказа подходящ. Големия Лю тъкмо бе пресушил чашата си.
— Още шампанско? — попита тя и наля на всички.
Рейн каза, че разбира, и че няма да й досажда повече, но трябва да приключат час по-скоро.
— Както споменах по телефона — говореше Ямаото, — убеден съм в невинността на моите хора. Но без съмнение някой ни е предал. Някой, знаещ къде и кога се провежда сделката, и за какво точно става дума. Трябва да уточним кои хора са имали достъп до тези сведения от двете страни и да започнем оттам.
Дилайла хвърли поглед към Куро. Лицето му изглеждаше твърде съсредоточено. Може би не владееше много добре английски и се притесняваше, че не може да участва в разговора.
— Аз не знае всички подробности — каза Големия Лю. Беше се привел напред и отсечено жестикулираше при всяко изречение. — Но поръчал на мои хора направи списък. Те разпитва хора от списъка. Разпитва силно.
Ямаото кимна.
— И аз ще сторя същото.
Той се обърна и заговори на японски с Куро, чието участие в разговора се ограничи до няколко енергични „Хай“, всеки път придружени с рязко привеждане на главата.
— Канех се да спомена още нещо — продължи Ямаото. — Твоят човек в Ню Йорк, Цзян. Не ми се е обаждал повече от седмица. Веднъж вече възникна този проблем и ти обеща, че няма да се повтори. Боя се, че този път той проявява неуважение и към двама ни.
Ah, merde, изруга наум Дилайла. На идване от аерогарата Рейн й бе обяснил какво е станало. Точно сега беше най-лошият момент Ямаото и Големия Лю да заговорят на тази тема.
— Ммм, Цзян — поде Големия Лю. — Има… проблем с него. Трябва замени.
— Моля? — навъси се Ямаото.
— Цзян скарал с редник Уонг. Уонг луда глава. Убива Цзян, после изчезва.
Ямаото се навъси още повече.
— Кога стана това?
— Станало преди седмица. Сега хора на Голям Лю търси Уонг. Като намери, той много съжалява.
— Намери ли Уонг, или още го търсиш?
Големия Лю пак размаха ръка.
— Не намерил. Търси. Опитва намери. Ще намери. Но… Уонг убил човек, кой наблюдава за Ямаото. Затова няма доклад. Трябва добър заместник.
— Чакай малко. — Ямаото се приведе напред. — Да не би да казваш, че човекът, който наблюдаваше Мидори Кавамура, е изчезнал преди седмица, след като е убил своя шеф?
Позата и тонът на Ямаото ставаха все по-прями, дори агресивни и Дилайла разбра, че на повърхността изплува скритата му личност. Беше далеч не тъй изискана, както досегашната.
Големия Лю кимна.
— Уонг лош човек. Ненадежден.
Ямаото поклати глава, сякаш не можеше да повярва.
— Как го е убил? Какво знаеш?
— Убил с нож. Намерили Цзян, той много намушкан.
— Защо не ми каза досега?
— Голям Лю… срамува от ненадежден човек. Мисли, по-добре първо намери заместник и тогава казва на Ямаото.
— Да, но не разбираш ли? Цзян е убит и Уонг изчезва точно преди засадата в Уаджима! Мислиш ли, че е съвпадение?
Merde, изруга отново Дилайла. Трябваше да си тръгне по-рано. Ако се опиташе да стане точно сега, можеше да тласне Ямаото към догадка, която трябваше да избегне на всяка цена. Налагаше се да импровизира.
Явно объркан, Големия Лю погледна Куро. Куро понечи да преведе, но Ямаото го прекъсна:
— Моите хора ми докладваха, че в Уаджима двама мъже ги нападнали от засада. Точно след твоя проблем в Ню Йорк. Не вярвам в съвпадения. Това е работа на Джон Рейн. Човекът, за когото трябваше да си отваряш очите.
При изричането на това име Дилайла осъзна, че всичко, което Рейн се надяваше да постигне, е на път да се провали. Ямаото току-що зарази Големия Лю с подозренията си. Засега китаецът не изглеждаше склонен да приеме неговата теория, но ако Ямаото умреше тази нощ, възгледите му със сигурност щяха да се променят. Щеше да разбере, че Рейн е убил най-малко петима от неговите хора. А хората на Големия Лю наблюдаваха Мидори в Ню Йорк. Знаеха къде живеят тя и детето. Можеха да се насочат срещу тях — все едно дали за отмъщение, или за да изкарат Рейн на светло.
Имаше само един начин да се предотврати това. Никой от тримата не биваше да излиза жив. Трябваше да предупреди Рейн и Докс, но нямаше как да го стори, докато не напусне масата.