Рейн-сан: Последният убиец
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Последният убиец». Краткое содержание книги:
Когато Джон Рейн, американски японец и „наемен убиец със съвест“, узнава, че бившата му любовница Мидори отглежда детето им в Ню Йорк, той съзира в това шанс за примирие помежду им, може би дори за изкупление.
Но Мидори е наблюдавана от враговете на Рейн и внезапната му поява подлага майката и детето на ужасна заплаха. За да ги спаси, Рейн е принуден да използва същите смъртоносни способности, които се е надявал да остави зад гърба си. С помощта на Тацу, предишен враг и сегашен приятел от японското ФБР, и Докс, бивш снайперист от морската пехота, под чиято добродушно наивна външност се крие не по-малко опасен убиец от Рейн, той се надбягва с времето, за да подмами враговете си на открито и да ги ликвидира веднъж завинаги. За да довърши започнатото, ще му трябва още един съюзник — Дилайла, сътрудничка на израелското разузнаване, която представлява заплаха от съвсем друга категория.
Изпълнен с „напрегнати сцени, достойни за филм на Джери Брукхаймър“, този роман е най-амбициозната и най-увлекателната книга на Бари Айслър до днес.
— Получи се… интересна ситуация.
Дилайла вдигна вежди, като си мислеше, че може би се досеща какво става. Още не бе сигурна дали е изгоден шанс или проблем. Може би по малко и от двете.
— Един от нашите гости — продължи Киоко — е запленен от теб. И никоя друга не го интересува тази вечер.
— Но ти му кажи… аз не на работа още. Само дошла да провери.
Рейн и Докс сигурно се чудеха какво става, но след малко щяха да схванат. Киоко кимна.
— Изглежда, това те прави още по-привлекателна.
— Кой гост?
— Китайският джентълмен. Мистър Лю.
— Мистър Лю иска бъда негова компаньонка?
Киоко се разсмя.
— Точно това иска. Виж, положението е необичайно. Още не си провела предварителен разговор, да не говорим за обучение. Но мистър Лю е важен гост. А двамата господа с него, Ямаото-сан и Куро-сан, искат да остане доволен.
Ако откажеше, щеше да изглежда странно. Начинаеща кандидатка като Лора би използвала незабавно шанса да се сближи с важни хора преди разговора с началството. Но ако се съгласеше, нямаше представа в какво ще се забърка. Вярно, щеше да знае къде точно е Ямаото и какво става около него, но не беше сигурна как да се измъкне, когато дойде моментът. Е, все щеше да измисли нещо.
— Киоко — поколеба се тя, — мислиш ли, че трябва да отида при тях?
Киоко въздъхна.
— Куро-сан ще приеме присъствието ти вместо предварителния разговор, за който си дошла. А ако мистър Лю бъде щастлив, просто няма начин да не получиш работата.
— Тогава с удоволствие ще им правя компания. Значи имената им са Лю, Куро и Ямаото?
Ако още не бяха разбрали, Рейн и Докс вече трябваше да са наясно.
— Точно така. Виж, те са уведомени, че си само кандидатка, затова няма да очакват от теб да знаеш всичко за нашия клуб, процедурите и тъй нататък. Затова недей да се плашиш. Ела, ще те запозная с тях.
Киоко отведе Дилайла в общата зала. Вътре бе по-оживено, отколкото предната вечер, може би поради по-късния час или просто в събота вечер имаше повече клиентела. Около шейсет души, прецени Дилайла, две трети от тях компаньонки.
В отсрещния ъгъл, в едно сепаре до аварийния изход седяха Големия Лю, неговият съдружник, Куро и Ямаото. Това я изненада — беше очаквала да са в някоя от стаите за гости. Но не, разбира се. Големия Лю беше развратник; предпочиташе да седи там, откъдето ще може най-добре да се наслади на красавиците наоколо. А Ямаото явно искаше да му угоди, да използва апетитите на китаеца, за да отклони вниманието му от отстъпките, които се надяваше да изкопчи от него. В края на краищата именно затова се срещаха тук.
Двама от телохранителите, един японец и един китаец, седяха един срещу друг на най-външните места в съседното сепаре. Всеки от тях оглеждаше внимателно залата и колегата си. Напълно разбираемо при дадените обстоятелства. Организациите им бяха на ръба на войната и ако тази вечер Ямаото и Големия Лю не стигнеха до споразумение, срещата можеше да завърши със сблъсък. Дилайла плъзна поглед из залата и забеляза другите двама в отсрещния край, откъдето имаха друг наблюдателен ъгъл и удобна позиция за стрелба.
Когато Киоко и Дилайла наближиха масата, Големия Лю стана и се усмихна. По дяволите, тоя тип изгаряше от нетърпение.
— Господа — каза Киоко, — това е Лора. Тя дойде тази вечер да проведе разговор за постъпване на работа, но е толкова поласкана от любезното ви внимание, че с удоволствие ще ви направи компания за едно питие.
— Да, моля — отвърна Големия Лю и стисна ръката на Дилайла доста по-енергично, отколкото предполагаше добрият тон.
Той се обърна към своя съдружник и изрече няколко думи на китайски. Онзи невъзмутимо стана и отиде да се настани при телохранителите. Е, личеше си кое е най-важното за Големия Лю тази вечер.
Китаецът отново насочи вниманието си към Дилайла.
— Аз съм Лю — представи се той и повторно стисна ръката й. — Но, моля ви, наричайте ме Големия Лю.
— Да, Големи Лю — отвърна Дилайла със силен парижки акцент. — Enchantee.
— А, вие сте французойка — изненада се Големия Лю.
— Да, французойка. Мой английски… моля, извинете. Аз още уча…
— Аз също! — възкликна Големия Лю и енергично размаха ръце, после се разсмя, сякаш това бе най-забавното нещо на света.
Дилайла се обърна към Ямаото и Куро. Двамата кимнаха за поздрав. Дилайла протегна ръка на Ямаото.
— Вие сте… господин Ямаото? — попита тя.
— Ямаото — потвърди той и небрежно се ръкува с нея.
Дилайла усети, че той търпи присъствието й само за да угоди на Големия Лю. И вероятно да го разсее. Извърна се към Куро и отново протегна ръка.
— А вие сте господин Куро?
— Хай — каза той и стисна ръката й.