Рейн-сан: Последният убиец
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Последният убиец». Краткое содержание книги:
Когато Джон Рейн, американски японец и „наемен убиец със съвест“, узнава, че бившата му любовница Мидори отглежда детето им в Ню Йорк, той съзира в това шанс за примирие помежду им, може би дори за изкупление.
Но Мидори е наблюдавана от враговете на Рейн и внезапната му поява подлага майката и детето на ужасна заплаха. За да ги спаси, Рейн е принуден да използва същите смъртоносни способности, които се е надявал да остави зад гърба си. С помощта на Тацу, предишен враг и сегашен приятел от японското ФБР, и Докс, бивш снайперист от морската пехота, под чиято добродушно наивна външност се крие не по-малко опасен убиец от Рейн, той се надбягва с времето, за да подмами враговете си на открито и да ги ликвидира веднъж завинаги. За да довърши започнатото, ще му трябва още един съюзник — Дилайла, сътрудничка на израелското разузнаване, която представлява заплаха от съвсем друга категория.
Изпълнен с „напрегнати сцени, достойни за филм на Джери Брукхаймър“, този роман е най-амбициозната и най-увлекателната книга на Бари Айслър до днес.
Изскочих на улицата, водеща към пътеката отпред. Точно както бе съобщила Дилайла, двамата служители стояха отпред и ме гледаха как се приближавам.
— Повали служителите — наредих на Докс. — Веднага.
Ако имаше друг начин, бих го използвал. Но нямаше да губя нито секунда по пътя си към Дилайла. А не можех да рискувам тези двамата да предупредят някого по радиото.
Главата на предния служител избухна и той се свлече на земята. Другият нямаше време дори да се изненада, преди да падне до него.
Без да прекъсвам тичането, извадих подарения от Докс нож и го отворих с палец. Наведох се над едно от телата, прерязах верижката около врата му и взех магнитната карта.
Прибрах ножа обратно в джоба си. Умът ми крещеше да вляза, но се нуждаех от още секунда. С трепереща ръка извадих клетъчния телефон и натиснах бутона за запаметения номер на човека на Тацу.
Той отговори от първия сигнал.
— Хай.
— Готов ли сте да изключите захранването? — попитах на японски.
— Да, готов съм.
— Направете го точно след трийсет секунди. Разбрахте ли?
— Гледам часовника — каза той. — Двайсет и девет, двайсет и осем…
Затворих телефона и го пуснах в джоба си. Поех си дълбоко въздух, после още веднъж и тръгнах по пътеката към входа.
40.
Ямаото сграбчи Дилайла за китката, дръпна я от скамейката и едва не я повали върху масата. Стискаше адски силно.
— Какво е това? Какво е това? — крещеше и размахваше слушалката.
— Cest ip appareil! — изпищя тя. — Слухов апарат, гадино!
— Защо каза „Тук е горещо“? Защо го каза?
Големия Лю и Куро изглеждаха ужасени от поведението на Ямаото. Навярно си мислеха: „Може наистина да е слухов апарат, това обяснява затрудненията й с разговора, не е било от езика…“
Ямаото отново се вкопчи в горнището на бюстието и дръпна. Дилайла сложи ръка върху предавателя и затегли дрехата към себе си — твърде силно. Платът се разкъса и предавателят се откачи. Чу го как падна на пода.
— Къде е Рейн? — изрева Ямаото. — Казвай, курво, къде е!
Продължавайки да играе ролята, Дилайла вдигна със свободната си ръка остатъците от роклята и извика:
— Aidez-moi! Помогнете ми, моля ви!
Всички телохранители бяха обкръжили масата. Вече бяха извадили оръжието си, но не разбираха нищо. Нямаха представа дали да се съсредоточат върху масата, върху някое друго място в клуба или един срещу друг.
Дилайла се озърна. Всички в клуба гледаха и се мъчеха да разберат какво става. Приблизително половината бяха станали на крака.
Големия Лю се изправи.
— Ямаото… — започна той.
— Млъквай! — изкрещя Ямаото.
После също се огледа и сякаш за пръв път осъзна каква суматоха е предизвикал. Обърна се към Куро и кресна нещо на японски. Дилайла имаше чувството, че знае какво — искаше да я отведе някъде, където ще владее положението, където може да стане груб и да изкопчи исканата информация без да изплаши клиентите.
Тя не посегна към ножа на бедрото си. Беше в капан и ножът нямаше да й помогне. Но когато се опитаха да я изведат, щеше да има възможност и беше готова да я използва.
Ямаото все още я държеше за китката.
— Дръпни се от пътя — нареди той на Големия Лю.
Но китаецът не помръдна.
— Ти върши лоши работи — рече той. — Това мило момиче. Ти много груб човек.
После подвикна нещо на съдружника си, който скочи и веднага дотича.
Още изнервени клиенти и техните компаньонки ставаха на крака. Някои отстъпваха към летящата врата. На Дилайла се стори, че чува глух женски вик откъм входа, но не беше сигурна.
Явно полагайки усилие да се успокои, Ямаото отговори:
— Това мило момиче е заплаха, както ще разбереш след малко. А сега, ако обичаш…
И тогава светлината изгасна.
41.
Завих надясно по пътеката и се отправих към входа. В дясната си ръка държах магнитната карта, в лявата прибора за нощно виждане, пистолетът беше в кобура на бедрото ми. Представих си как служителките ме гледат в момента на екрана и се мъчат да проумеят. Кой е този с костюма? Защо не го познаваме? Пазачът вероятно стоеше до входа — сравнително спокоен, докато вратата не се е отворила.
С разтуптяно сърце изкачих стъпалата, пристъпих право към магнитния четец и размахах картата пред него. Ключалката щракна. Пъхнах картата в джоба си, извадих пистолета и го скрих зад гърба си, докато вратата почваше да се отваря.
Охранителят беше там, точно до входа. Когато ме видя, се навъси — очевидно очакваше да види някого от слугите, след като вратата се отвори сама. Докато прекрачвах покрай него, той възкликна: — Ой! Хей!