Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
И Ак Йола свали сабята си и отвори устни, та коланът се плъзна и падна в тревата. И всички мълчаха. А тюркутът слезе от коня си, целуна го по челото и тръгна през степта, като се олюляваше, сякаш беше пиян. И Ак Йола каза на сина си:
— Вземи тази човешка кожа от коня, та я изгори. Някога аз знаех този човек — време му е да си почине. И като заровиш пепелта, заколи коня на тюркута върху гроба.
7.
Кубрат отиде на лов, за да отпусне сърцето си, ала не можа. Защото съществото му се раздели на две половини и тези половини наистина не се бореха една с друга, но стояха разделени и Кубрат не можеше да ги съедини. Едната половина беше главата, а другата половина беше сърцето на Кубрат.
Главата имаше очи и уши, та можеше да гледа и да слуша.
И очите гледаха как горди соколи излитат с мощен размах на крилете си и как се спущат мълчаливо и бързо — по-бързо и от стрела — върху плячката си. А ушите чуваха плясъка на крила и предсмъртния писък на жертвата.
И очите виждаха как ястребите се къпят в плитко езеро и водните пръски светят на слънцето, сякаш птиците се къпят в разтопено сребро. А ушите чуваха плясъка на вода.
И очите виждаха как соколът впива клюн в тръпнещата птица и как соколът отскача настрани с разрошени от гняв пера, когато соколарят се наведе над него от седлото. И в клюна му още тръпне откъсната плът, и от клюна капе кръв, и в птицата се бореха бяс, алчност и страх и после покорството побеждаваше дивотата и перата полека лягаха върху тялото на птицата. А ушите чуваха сухото пращене на перата в тревата и тропотът на копитата, и гърлените строги викове на соколарите.
И ноздрите вдъхваха степния въздух, напоен с мирис на див коноп и пелин, и този мирис беше и сладък, и горчив едновременно, пълен с омаяна уморена сладост и с дива непокорна горчивина. И Кубрат си казваше: „Хубаво е.“
А сърцето мълчеше. Защото сърцето на Кубрат беше пълно с болка и печал. И тъй като сърцето нямаше уши и очи, то не виждаше и не чуваше — само усещаше болка и печал.
И Кубрат си каза: „Кубрате, ти тъжиш, защото знаеш, че идват дни на битки и раздяла.“ А сърцето каза: „Не вярвам.“ И Кубрат наистина не можеше да приеме и да повярва, че освен обляната със слънце степ по света има убежища на насилието и мрака. Кубрат си каза: „Кубрате, спомни си полята, покрити с мъртъвци, и тежките гарвани над тях. Спомни си невидимите майки, които оплакват мъртвите, скрити в шатрите. Ти се страхуваш, че ще видиш отново полята, покрити с трупове и гарвани, и пустите аули, запалени от мъката.“
Но Кубрат не можеше и не искаше да си ги спомни. И мисълта за бъдните дни, пълни със заплаха, и за миналите дни, пълни със спомени, тази мисъл изглеждаше за Кубрат невероятна и далечна — както за човека, който се пробужда в светлата утрин, изглеждат невероятни и далечни тежките му съновидения.
Но тъгата на сърцето не утихваше, а се изкачи нагоре като мъгла, та замъгли светлината на степта. И Кубрат потърси с поглед Аспарух, но Аспарух се беше стопил в степта.
Тогава към Кубрат приближи жрецът и му каза:
— Кубрате, зная какво е на сърцето ти. И недей търси Аспарух, той няма да ти помогне. Защото ти показваше на Аспарух осветената страна на лицето си, а не тила си, потънал в сянка. И ти викаше Аспарух на пировете, за да слуша певци и разказвачи, ала не го викаше на съдилищата, където ти, Кубрате, осъждаше на смърт и на мъки. И разказваше на Аспарух за своите походи, за битките и победите си, но не споменаваше колко пъти ти, Кубрате, трябваше да бъдеш жесток, вероломен и дори подъл. Да, само половината от лицето си ти показа на сина си Аспарух и само половината от лицето на света му показа. И то осветената от слънцето половина. Как искаш сега Аспарух да ти помогне?
А Кубрат помисли и тихо каза:
— Пазех Аспарух, защото исках да изравня с радост ония — другите дни, които беше прекарал като бедно конярче в голата степ. Винаги оставям чашата да се утаи и тогава я изпивам. Зная, че накрая ще изпия и утайката, но по-добре е преди това да пия чиста вода. И си мислех, че Аспарух няма да отбегне злините и сенките на този свят. Но докато можеше да ги отбягва, защо аз, баща му, да не го пазя?
И жрецът каза:
— Защото сега няма с кого да споделиш мислите си и не можеш да говориш от душа дори със сина си Аспарух.
И Кубрат помисли, че ханството значи самота, и той, Кубрат, всъщност няма близък човек. Винаги и при всички Кубрат отиваше с бронята си и всички идваха при него с броня, та дори когато се прегръщаха, броните им дрънчаха и кожите им не се допираха. И дори жрецът срещу него не беше негов приятел.