Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

Трябваше да позвъни два пъти, преди тя да отвори вратата. Очевидно бе изненадана да го види. Изненадана и нервирана, помисли си.

Той бързо й поднесе пакета.

— Нося ти подарък — рече ентусиазирано. — Прекрасна снимка на Нюела, направена на партито в „Дъ Фор Сийзънс“. Сложих я в рамка заради теб.

— Колко мило от твоя страна — отвърна Маги и се опита да се усмихне, но на лицето й се изписа неувереност. После протегна ръка.

Ърл дръпна пакета назад, като го задържа.

— Няма ли да ме поканиш вътре? — попита той с леко шеговит тон.

— Разбира се.

Тя се отмести встрани и го пусна да мине, но за негово раздразнение отвори вратата широко и я остави така.

— На твое място бих я затворил — каза той. — Не знам дали си излизала днес, но духа силен вятър. — Отново видя изписаната на лицето й неувереност и се усмихна мрачно. — Независимо какво ти е надрънкал милият ми братовчед, аз не хапя — измърмори той, като най-накрая й подаде пакетчето.

Тръгна пред нея към дневната и седна в големия дървен стол.

— Сякаш виждам Тим, който се приютяваше тук с книгите и вестниците си, и кръжащата около него Нюела. Какви влюбени птички бяха! От време на време ме канеха на вечеря и аз винаги приемах с удоволствие. Нюела не беше особено добра домакиня, но готвеше отлично. Тим ми каза също, че често, докато седели сами и гледали вечерните новини, тя се свивала тук при него. Беше такава дребна дама.

Огледа се.

— Виждам, че вече слагаш отпечатъка си върху този дом — подхвърли той. — Одобрявам. Атмосферата е много по-уютна. От това двуместно канапе не те ли побиват тръпки?

— Ще направя някои промени в мебелировката — отвърна Маги, все още предпазливо.

Бейтмън я наблюдаваше как отваря пакета и се поздрави, че се беше сетил за снимката. Видът на светналото й лице потвърди колко умно беше постъпил.

— О, това е прекрасна снимка на Нюела! — забеляза въодушевено Маги. — Изглеждаше толкова хубава онази вечер. Благодаря ти. Наистина се радвам, че ще я имам. — Сега усмивката й беше искрена.

— Съжалявам, че с Лаям също сме на снимката — каза Бейтмън. — Може би ще успееш да ни изличиш.

— Не бих го направила — отвърна бързо Маги. — И ти благодаря, че си отделил време лично да ми я донесеш.

— Няма защо — отвърна той и се отпусна още по-назад в стола.

Не възнамерява да си тръгва, помисли си отчаяно тя. Изпитателният му поглед я караше да се чувства неудобно — така, сякаш бе осветена с прожектор. Очите на Бейтмън, прекалено големи зад кръглите очила, бяха приковани върху нея и не помръдваха. Въпреки явните си опити да се държи непринудено, той изглеждаше застанал почти нащрек, с напрегнато тяло. Не мога да си го представя уютно свит някъде, не мисля дори, че се чувства удобно в собствената си кожа, стрелна се в ума й.

Като жица е, пренатегнат, готов да се скъса, реши тя накрая.

Нюела беше такава дребна дама…

Не беше особено добра домакиня… готвеше отлично…