Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
— Съвсем си превъртял, малкия. Делийски май е прав. Време е да те върна при майка ти и баща ти.
— Преди това, обаче, трябва да уредим една стара сметка. Не смяташ ли?
— Не смятам. За твое сведение, никога не оставям отворени сметки. Не е в природата ми да влача на гърба си неизплатени дългове.
— Предполагам, че тази философия също е част от маската, с която се явяваш пред останалите. На добрия, честния, безгрешния Герев, който гледа света отвисоко и не се навира в мелето с простосмъртните.
— Явно след като те оставих, вместо да си почиваш, си понаобиколил кръчмите. Чувал съм ги всичките тия врели-некипели. Само че повечето от тях не съдържат и грам истина.
— Точно ти нямаш право да говориш за истини… Колкото до останалото, си прав. Вместо да си почивам, реших да науча нещо повече за любезния домакин, който от дни се грижи с такава самоотверженост за изпадналия в беда чужденец. И знаеш ли какво открих? Че си най-големият мерзавец на тая земя!
— И това съм го чувал. Пак по кръчмите.
— Само че не го научих в кръчмата, а в кабинета ти…
Герев се размърда.
— Искаш ли да влезем вътре и да поговорим по мъжки?
— Не искам. Искам да получа отговорите тук, навън, в калта.
— След като се чувстваш по-комфортно в калта, не мога да направя нищо, за да променя предпочитанията ти.
— Не по своя воля пристигнах тук. Нито някой прояви добрината да ме попита дали имам желание да се влача всеки ден в къщата ти. — Лицето на Роко се изви в крива гримаса. — Колкото до останалото… Знаеш ли защо изпитвам необходимост да остана тук, в тъмнината, върху влажната пръст? Защото там, вътре, в излъсканата ти къща, всичко свети с изкуствен блясък. Всичко е фалшиво. Имитация на уют. Декор на задушевност.
— Съжалявам, че пребиваването ти в дома ми е предизвикало у теб толкова неприятни усещания.
— Не съжаляваш, Герев. За нищо не съжаляваш. Ако действително съжаляваше, нямаше да живееш с онова мърляво псе, Дарко. Щеше да имаш семейство. Работа. Истински приятели. Дом.
— Не се оплаквам от битието си. Напротив. Вярвам, че съм от щастливците.
— Не си от хората, които ще тръгнат да се самозаблуждават…
— Може и да си прав. Ще ми обясниш ли най-после какво те човърка? Защо си се напушил като вироглав пръч, който налита постоянно на бой?
— Щом толкова настояваш… — Роко бръкна в джоба на панталона и измъкна оттам малка намачкана снимка. Навря хартията под носа на Герев и изсъска неприятно:
— Ето това, приятел. Откакто открих малката ти мръсна тайна, не мога да си намеря място. Изпитвам неистово желание да вия, да ровя с нокти в пръстта, да късам със зъби парчета жива плът.
Герев отмести поглед от снимката. Малкият се нуждаеше спешно от прилично обяснение. В противен случай действително можеше да извърши някоя глупост.
— Не е необходимо да даваш воля на разрушителните си страсти. Нещата са по-прости, отколкото изглеждат на пръв поглед…
— Не ми казвай какво е необходимо и какво не. — Роко захвърли снимката върху пръстта. Избърса нос с ръкава и прошепна в ухото на поваления в калта Герев:
— Знаеш ли, като че ли си прав. Ако бях останал тук, щях да живея като скот. Да заприличам на онова животно Дарко. Не знам чия е заслугата, но който и да го е направил, е постъпил удивително разумно, като ме е измъкнал от тази дупка.
Гаврил присви очи.
— Напразно хабиш барута, малкия. Момчето на снимката не си ти…
Роко отдръпна лицето си. В погледа му проблесна див плам.
— Време е да престанеш да ръсиш гнусните си лъжи. Виж докъде те докара лицемерието ти! Подлостта и двуличието.
— Разбирам разочарованието ти, но щастливата физиономия върху онзи къс хартия принадлежи на друг…
Роко примига.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че ако беше малко по-наблюдателен, нямаше да си пълниш главата с измислици. Съжалявам, че се налага да те сваля на земята, но малчуганът на снимката е Дарко…
Пръстите на Роко се разтвориха и Герев почувства, че може да диша свободно.
— Не го приемай толкова дълбоко! Ела! Ще ти сваря силно кафе да изтрезнееш от илюзиите.
Роко не слушаше. Не знаеше дали изобщо трябва да вярва на поредната измама, която му пробутваше добрият Герев. Всички в селото знаеха, че Гаврил е хитрец от класа. И нямаше лесно да се откаже от мита за честния, справедлив и грижовен баща, който бди неуморно над детето си. Всъщност, това беше най-талантливото му превъплъщение. Върхът в кариерата му.