Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
Грабнах си чантата и ключовете от мотора и пъхнах остатъка от сандвича в устата си. Дечуч не беше любимият ми човек, но пък и не бих го прегазила с влак. От друга страна, това щеше да направи живота ми по-добър. Завъртях очи, възмутена от себе си, докато тичах през фоайето. Щях да отида направо в ада заради подобни мисли.
Нужни ми бяха двадесет минути, за да стигна до улица „Дитър“. Районът беше блокиран от полицейски коли и линейки. Паркирах на три пресечки оттам и извървях пеша остатъка от пътя. Ченгетата тъкмо ограждаха мястото с жълти ленти, когато се приближих. Не толкова, за да запазят местопроизшествието, колкото, за да задържат назад зяпачите. Огледах тълпата, като търсех позната физиономия, някой, който да ме вкара вътре. Забелязах Карл Констанца, който стоеше с няколко униформени ченгета. Тя бяха отговорили на обаждането и сега бяха една стъпка пред зяпачите, оглеждаха развалината и клатеха глави. Джо Джуниак, шефът на полицията, беше с тях.
Проправих си път към Карл и Джуниак, като се опитвах да не поглеждам отблизо смачканата кола, тъй като не исках случайно да видя някой откъснат крайник.
— Здрасти — жизнерадостно ме поздрави Карл, когато ме видя. — Очаквах те. Това е бял кадилак. Или поне е било.
— Идентифицирахте го ли вече?
— Не. Номерата не могат да се видят.
— Има ли някой в колата?
— Трудно е да се каже. Колата е висока само шестдесет сантиметра в момента. Пожарникарите са донесли инфрачервеното си оборудване и се опитват да открият телесна топлина.
Потръпнах неволно.
— Пфу!
— Да. Знам какво имаш предвид. Бях втори тук.
Хвърлих едно око на кадилака и топките ми се свиха.
От мястото си не можех да видя колата добре. Нямах нищо против, тъй като знаех мащаба на унищожението. Кадилакът беше ударен от товарен влак, който не бе претърпял никакви щети. Дори не беше дерайлирал.
— Някой сети ли се да звънне на Мери Маги Мейсън? — попитах. — Ако това е колата, която Еди Дечуч шофираше, разбира се. Мери Маги е собственицата.
— Съмнявам се, че някой й се е обадил — отговори Констанца. — Смятам, че още не сме се организирали толкова добре.
Бях сигурна, че съм тикнала адреса и телефона на Мери Маги някъде из чантата си. Зарових сред монетите, опаковките от дъвка, пилата, ментовите бонбони и другите боклуци, които се събират на дъното на чантата ми, и накрая намерих листчето.
Мери Маги вдигна телефона на второто позвъняване.
— Стефани Плъм е — представих се. — Получи ли си вече колата?
— Не.
— Стана катастрофа с влак и бял кадилак. Реших, че може да искаш да дойдеш тук и да опиташ да идентифицираш колата.
— Има ли пострадали?
— Прекалено рано е да се каже. В момента се трудят по развалините.
Обясних й мястото и й обещах, че ще я изчакам.
— Чух, че вие с Мери Маги сте добри приятелки — подхвърли Констанца. — Говорят, че се търкаляте заедно в калта.
— Да — кимнах. — Мисля да започна нова кариера.
— По-добре помисли пак. Казаха ми, че „Змийското гнездо“ ще приключи с дейността си. Слухът е, че от две години били на червено.
— Невъзможно. Мястото беше претъпкано.
— Такова място прави пари от пиенето, а хората вече не пият достатъчно. Сядат вътре и си поръчват само онова, което влиза в куверта. Знаят, че ако пийнат повечко, може да си загубят шофьорските книжки. Точно затова Въртележката се махна оттам. Отворил си е ново заведение в Саут Бийч, където имало тълпи пиячи. А на Дейв Винсънт не му пука. Това беше само фасада за него. Той си прави мангизите от неща, за които не би искала да знаеш.
— Значи Еди Дечуч не изкарва кой знае колко от инвестицията си?
— Не знам. Тези типове рядко остават на сухо, но според мен Дечуч не получава много.
Том Бел отговаряше за случая на Лорета Ричи и изглежда го бяха насадили и с този. Том беше едно от цивилните ченгета, които се мотаеха около кадилака и локомотива на влака. Той се обърна и тръгна към нас.
— Има ли някой в колата? — попитах.
— Не може да се каже. От локомотива лъха такава жега, че уредът за улавяне на топлинно излъчване не върши работа. Ще трябва да изчакаме, докато локомотивът се охлади или докато успеем да разкараме колата от релсите и я отворим. А това ще отнеме известно време. Част от нея е заклещена под локомотива. Чакаме специално оборудване. Знаем само, че няма оцелял в колата. А за да изпреваря следващия ти въпрос, ще ти кажа, че не можем да разчетем регистрационния номер и следователно не знаем дали това е кадилакът, който Еди Дечуч шофираше.
Да си гадже на Морели си има добрите страни. Оказват ми специално внимание, като например да отговарят на незададените ми въпроси.