Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
На прелеза на улица „Дитър“ има бариера. Стояхме на около двеста метра от нея, тъй като колата бе избутана чак дотам. Влакът беше дълъг и се простираше отвъд улица „Дитър“. От мястото си видях, че бариерата е все още спусната. Възможно е да е била развалена и да се е спуснала след катастрофата. Но по-вероятно ми се струваше кадилакът да е спрял на релсите нарочно и да е чакал сблъсъка с влака.
Забелязах Мери Маги на отсрещната страна на улицата и й махнах. Тя си проби път през тълпата любопитни и се присъедини към мен. Погледна кадилака отдалеч и лицето й пребледня.
— Боже Господи! — възкликна с ококорени очи и ужасен поглед.
Представих Том на Мери Маги и му обясних, че тя е вероятният собственик на колата.
— Мислите ли, че ще успеете да разберете дали това е вашата кола, ако я огледате отблизо? — попита Том.
— Има ли някой в нея?
— Не знаем. Не можем да видим нищо. Възможно е да е празна, но просто не сме сигурни.
— Ще повърна — изхленчи Мери Маги.
Всички се мобилизираха. Вода, флакончета с амоняк, хартиени пликове. Дори не разбрах откъде се появи всичко това. Ченгетата действат адски бързо, когато са изправени пред кечистка, която се кани да драйфа.
След като Мери Маги спря да се поти и на лицето й се появи някакъв цвят, Бел я заведе по-близо до колата. Ние с Констанца ги последвахме. Не изпитвах огромно желание да оглеждам, касапницата, но и не исках да пропусна нещо.
Спряхме на около три метра от развалината. Бел се оказа прав. Локомотивът не работеше, но от него се излъчваше страхотна топлина. А и самият му размер ти внушаваше страх.
Мери Маги се вторачи в останките от колата и се залюля.
— Мисля, че това е моята кола — каза тя.
— Откъде сте толкова сигурна? — попита Бел.
— Виждам тапицерията. Чичо ми накара да облекат седалките му в синьо. И това не е обичайната тапицерия за кола.
— Нещо друго?
Мери Маги поклати глава.
— Не мисля. Няма какво да се види.
Върнахме се на предишното си място и се скупчихме един до друг. Пристигнаха няколко камиона с тежко оборудване и заработиха по кадилака. Използваха ацетиленови горелки, за да отделят кадилака от локомотива. Стъмваше се и ченгетата включиха прожектори, които осветиха сцената и й придадоха леко призрачния вид на филмова площадка.
Някой ме дръпна за ръкава. Обърнах се и видях баба Мазур, която стоеше на пръсти и се опитваше да види катастрофата по-добре. Мейбъл Притчет беше с нея.
— Виждала ли си някога подобно нещо? — вълнуваше се баба. — Чух по радиото, че влак ударил бял кадилак и помолих Мейбъл да ме докара дотук. Това колата на Еди ли е?
— Не знаем със сигурност, но смятаме, че е тя.
Запознах баба с Мери Маги.
— Приятно ми е — каза баба. — Аз съм запалена почитателка на кеча.
После погледна кадилака и добави:
— Ужасно неприятно ще е, ако Еди е вътре. Той е такъв сладур.
Поклати глава, наведе се към Мери Маги и попита:
— Знаете ли, че бях отвлечена? С торба на главата и всичко друго.
— Сигурно е било страшно — отвърна Мери Маги.
— Ами, в началото си мислех, че Чучи иска да изпробва някоя сексуална игричка. Той има проблеми с пениса, нали разбирате. Не му върши никаква работа. Само си виси отпуснато като умрял. Но после се оказа, че съм отвлечена. Не е ли страхотно? Първо се возихме някъде. После чух как влизаме в гараж, който имаше автоматична врата. А пък гаражът беше свързан с едно от онези обзаведени мазета с две спални и всекидневна с телевизор. А креслата във всекидневната бяха тапицирани с леопардова дамаска.
— Знам къщата — кимна Мери Маги. — Веднъж ходих там на купон. Долу има и малка кухня, нали? А банята е с тапети на тропически птици.
— Точно така — потвърди баба. — Шарки от джунглата. Чучи каза, че и Елвис имал стая с тапети от джунглата.
Не можех да повярвам на ушите си. Мери Маги знаеше тайното скривалище на Еди Дечуч. А сега може би вече не се нуждаех от тази информация.
— Кой е собственик на къщата? — намесих се.
— Въртележката.
— Мислех, че се е преместил във Флорида.
— Да, но запази къщата. Има доста роднини тук и прекарва половин година във Флорида и половин в Трентън.
Чу се звук от разкъсване на метал и кадилакът бе отделен от влака. Наблюдавахме безмълвно как свалят покрива му. Том Бел застана до колата. След секунда се обърна към мен и ми съобщи, че е празна.
— Еди не е вътре — казах на останалите и всички преглътнахме сълзи от облекчение.
Не знаех защо. Еди Дечуч не беше чак такъв симпатяга. Но пък може би никой не е достатъчно лош, за да заслужи някакъв влак да го превърне в пица.