Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— … но вместо това се напи до безсъзнание.
— Ъъъ, да.
Тя погледна към пода и поклати глава.
— Защо ме лъжеш? — прошепна.
Аз се изправих.
— Скъпа, аз не…
— За Бога, Нед, тя току-що ми каза, че късно вчера си й изпратил електронна поща и си отхвърлил работата. Така че какви са тези глупости снощи щях да поговоря с теб за това?
— Просто знаех, че това не е правилното решение.
— Все пак трябваше да го обсъдиш с мен.
— Добре — рекох глуповато, — не бях прав.
— Това не е достатъчно, Нед. Още веднъж ме изолираш…
— Не те изолирам…
— Е, поне така се чувствам. Защото, като ме изолираш, ти ми даваш да разбера много ясно, че не ме искаш в живота си…
Тя плачеше.
— Лизи, моля те…
— Добре, искаш ли да знаеш нещо? Не мисля, че вече те искам в живота си…
Грабна си палтото и изхвръкна като вятър.
Хванах си главата с две ръце. Наистина се спусках стремително надолу. И същевременно се чудех — защо продължавам надолу по тази самоубийствена спирала?
Грабнах телефона и се обадих на Нанси Ауербах. Ким, секретарката й, ми съобщи, че току-що съм я изпуснал и че тя няма да се прибере в офиса през цялата сутрин. Попитах я дали има някакъв начин да й предаде едно съобщение, че съм променил решението си и все още се интересувам от работата в Шарлот. Ким обеща, че ще направи всичко възможно.
После набрах номера на клетъчния телефон на Лизи. Когато чу гласа ми, тонът й стана леден.
— Слушай, скъпа — започнах разкаяно, — знам, че се държах като неконтролируем идиот…
— Нед, точно сега наистина не ми се говори с теб…
— Лизи, моля те… не знаеш колко зле се чувствам…
— Не ми пука как се чувстваш…
— Виж, току-що се обадих на Нанси Ауербах, реших да отида на интервюто в Шарлот…
— Прави каквото си искаш, Нед. Ти винаги правиш така.
— Чакай, не искаш ли да отида на това интервю?
— Ако искаш да се преместиш в Шарлот, това си е твоя работа. Но аз няма да дойда с теб…
— Лизи, не говори така…
Тя затвори. Когато се опитах да й позвъня отново, получих записано съобщение, което ме информираше, че клетъчният телефон, с който се опитвам да се свържа, е изключен. Лизи никога не изключваше телефона си. Това ми изкара ангелите — както и внезапният й пристъп на емоционално сгорещяване.
Чудейки се какво да правя по-нататък, аз се понесох към кухнята и си направих чаша кафе. Погледнах през прозореца. Студен, сив ден. За пръв път след уволнението преди почти пет седмици аз изведнъж изпитах огромна, непреодолима нужда от цигара. Без да спирам, за да обмисля глупостта, която се канех да направя, наметнах черния си анорак, изтичах до близката бакалия, купих си пакет Уинстън, отворих го, забих една цигара между устните си, запалих я, дръпнах дълбоко и усетих как онази топла, мила ласка на никотина се разтваря в кръвообращението ми.
За три минути бях изсмукал първата си цигара. Беше чудесна на вкус. Изпих кафето. Посегнах към пакета и запалих друга. После се обади Нанси Ауербах. От прашенето по линията беше очевидно, че говори от клетъчния си телефон.
— Е, Ким ми предаде съобщението ти — каза тя. — Това е страхотна новина — променил си решението си за работата в Шарлот.
Дръпнах дълбоко, сериозно от цигарата. И казах:
— Нанси, ситуацията отново се промени. Ще пропусна интервюто.
— Шегуваш се, нали?
— Бих искал.
— Какво стана?
— Знаеш какво е станало. Казала си на Лизи, че съм се отказал от интервюто с Info-Systems.
— Но само защото предположих, че ти си го обсъдил с нея.
— Е, не съм.
Въпреки силния шум по линията чух как Нанси въздиша силно.
— Нед, това не е игра…
— Знам, знам.
— И след разговора ми с Лизи не мога да повярвам, че тя е възразила толкова непреклонно срещу преместването в Шарлот.
— Това е мое решение.
— Наистина ми се иска поне да отидеш дотам и да прецениш тази възможност.
— Не ни върши работа.
— Сам знаеш, с твоето досие подобна възможност не бива да се отхвърля толкова леко…
— О, убеден съм в това.
— Добре, Нед. Ти решаваш. Но запомни: остават само още шест дни от програмата ти. И възможностите ти не са точно изумителни.
След като приключих разговора си с Нанси Ауербах, запалих друга цигара. И се обадих на Лизи в офиса й. Тя беше на съвещание. Обадих й се след час. Все още беше на съвещание. След трийсет минути се обадих пак.