Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Пъг може да ги унищожи за секунди — прекъсна го Миранда. — Видях какво направи в Небесния град; самата аз също не съм начинаеща. Изучавам магията от две столетия, а това, което направи той, е отвъд способностите ми. Направо е смайващо.
Макрос кимна.
— Той успя да проникне в моя ум… в ума на Сариг, и ме изтръгна, все едно че издърпа тапа от бутилка. Това съвсем не е дреболия.
— Не е толкова просто — каза Пъг.
— Просто е — настоя Миранда. — Ако не се задействаме, ще загинат много хора.
— А ако грешим? — попита Пъг. — А ако самите ние загинем при този опит?
— Животът е риск — отвърна дъщерята на Макрос и за един миг Пъг улови приликата между баща и дъщеря.
— Ако загинем — каза Пъг, — тогава няма да има какво да спре Изумрудената кралица да отнеме Камъка на живота.
— Остава Томас — напомни Миранда.
Пъг помисли, после каза:
— Първо трябва да се погрижим Томас да разбере какво се каним да направим.
— Съгласен съм — каза Макрос. — Изпрати Накор и Доминик при Томас.
— Не! — каза Накор. — Искам да видя какво ще направите.
— Любопитството ти е безкрайно — скастри го Пъг, — но ние ще се изправим пред нещо ужасно. — И когато Накор се накани да възрази, вдигна ръка и го прекъсна. — Ти твърдиш, че не съществува магия, но знаеш повече за магическите дела от всеки друг в Мидкемия освен Макрос, Миранда и мен.
Накор присви очи.
— Винаги съм искал да те питам за това — каза той. — Ти поръча на Джеймс да ми каже „Не съществува магия“ преди много време, да ме отведе на Звезден пристан, и винаги съм искал да разбера защо.
Пъг се усмихна.
— Ще ти кажа, когато всичко това свърши.
Накор се ухили.
— Добре. Но имаме да решим няколко проблема преди да се върнем.
— Да — каза Доминик. — Никой не може да се върне на Мидкемия със знанието за Налар или дори с желание да установи, че това знание е непокътнато. Богът на злото е заключен далече, но Мидкемия все пак е неговият дом и той ще настрои своето влияние към всеки, който е възприемчив, също както Сариг взе Макрос на служба при себе си.
— Имаш ли средство да заличиш спомена за Налар, Доминик? — попита Пъг. — Можем да блокираме умовете си, да не позволим на знанието да изплува на повърхността, но то все пак ще си е там.
Доминик кимна.
— За нашия орден е обичайно да си имаме работа с подобен проблем, тъй като не можем да позволим на всеки да научи тайната за Ишап и другите контролиращи реда Богове. Ако направите каквото ви наредя, ще си тръгнете оттук напълно забравили за Налар. — Обърна се към Макрос. — Ти пристъпи опасно близо и за малко щеше да се превърнеш в инструмент на Налар, ако не беше предпазен от задържалата се магия на Сариг. Но макар Богът на магията да ти осигурява защита, тя няма да се задържи дълго.
— Знам — каза Макрос. — Но трябваше да разберем какво ни чака.
— Съгласен съм — каза Доминик. — Въпреки че на Върховния отец в Риланон ще му е трудно да приеме думите ми.
— Ти това ли направи, като изпрати запечатаното ковчеже? — попита Миранда.
Доминик кимна.
— Всеки абат в Сарт се подготвя за времето на великото изпитание, когато ще видим абатството унищожено. За този ден ние подготвяме друго място, което ще бъде наречено „Онова, което беше Сарт“. Хранилището съществува и чака, ние само чакахме предречения знак.
— И ние бяхме този знак?
Доминик кимна.
— В своите отношения с Великите богове ние сме проумели техните ограничения, както и тяхната мощ; те се свързват с нас по начин, който не може да се нарече другояче освен „разчленен“. Най-важното обаче е било събитието с първия ни контакт, преди векове, когато сме били предупредени, че ще дойде един, със свои спътници, който ще знае тайната, и че по това време светът ще претърпи промяна. Да, твоето пристигане е сигналът, че трябва да започнем да преместваме голямата библиотека в Сарт — „Онова, което беше Сарт“.
— Къде ще я местите? — попита Миранда.
— На едно място високо в планините на Ябон, където ще е в безопасност.
— Е, ако Изумрудената кралица стигне до Камъка на живота, нищо няма да е безопасно — отбеляза Пъг.
— Тогава нека да забравим причината за този ужас — каза Миранда.
Доминик ги подкани да седнат в кръг и да сплетат ръце. После заговори:
— Затворете очи и разтворете умовете си за мен. Когато свършим, няма да знаете нищо за Налар. Ще знаете само, че сте забравили нещо, но вместо да ви е любопитно, ще изпитвате облекчение. Ще знаете, че е жизненоважно да не си спомните повече за това нещо, защото ако го направите, това би ви донесло невъобразима опасност. Ще помните достатъчно за какво сме си говорили тук, за да сте наясно как да действате, но единственото, което ще помните за Налар, е, че някъде дебне превелика опасност, срещу която трябва да останете бдителни, но която в никакъв случай не бива да се стремите да опознаете.