Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
Този израз беше доста приблизителен превод на една особена думичка от малайския език, в която се долавяха примеси и от наречието Хокиен. С нея обозначаваха един градски квартал, в който англичаните изобщо не припарваха, населен нарядко с „бабас“ — така наричаха китайските емигранти от областта на Проливите. Днешните „бабас“ бяха далеч по-уважавани от своите прадеди, които бяха пристигнали в Сингапур нелегално на борда на различни търговски кораби, и които са били държани в затвора, докато не ги откупи някой, който се нуждае от евтина работна ръка. В случай, че имали късмета да бъдат взети на работа, тези нещастници трябвало да блъскат по осемнайсет часа на денонощието, за да изплатят парите за откупването, които растели непрекъснато от ежедневните лихви.
Нощната смяна беше царството на „самсенг“ — професионалните престъпници, които съставляваха огромна част от подземния свят на Сингапур и ненавиждаха смъртно европейската законодателна система. Те се занимаваха с грабежи, палежи, убийства и насилие с онази методичност, с която чиновниците ходят на работа.
Со Пенг знаеше всичко това и затова реши именно там да започне издирването на танжин. Нощната смяна се простираше край пристанището, тесните му улички бяха претъпкани с отворени по цяла нощ долнопробни кръчми и барове, залепени до стените на огромни складове. Тук бе царството на опиума и алкохола, използвани охотно от население, което изобщо не мислеше за утрешния ден. Местните обитатели бяха банда безбожници, които нямаха цели в живота, а и не ги търсеха.
В такава яма на злото се спусна Со Пенг, въоръжен единствено с бързия си ум и информацията, която бе получил от майка си и полицейските досиета.
В началото никой не му обръщаше внимание, вероятно защото го вземаха за заблудил се „бабас“, който скоро ще осъзнае грешката си и ще побърза да изчезне.
Когато това не стана, вниманието към него се засили. А когато започна да разпитва за убийците на двамата търговци, вече се превърна в обект на нескрито любопитство и най-различни догадки.
Особено се заинтересува от него един тип на име Тик По Так, главатар на една от неизброимите китайски банди, които действаха в града. Беше едър мъж на около трийсет години, бивш „синкех“ — нелегален емигрант, пристигнал в Сингапур на борда на малка джонка, на която бяха намерили смъртта си двамата му братя, покосени от холерата.
Так бе успял да слезе жив от заразения кораб, но в замяна на това го пипна охтиката. Беше работил денонощно, за да изплати стойността на нелегалното пътешествие — не само за себе си, но и за мъртвите си братя.
Това бе успял да стори за две години, а след това — вече свободен — бе потърсил убежище в Нощната смяна. С остатъка от припечелените пари бе купил един револвер, а после, бе заминал обратно за пиперената плантация, в която се бе мъчил в продължение на двайсет и четири месеца. Там пръснал главата на работодателя си и се върнал обратно.
Беше известен в квартала, страхуваха се от него. Под негово разпореждане се оказа една от най-могъщите банди на Кралската колония — както по онова време англичаните наричаха Сингапур. Вместо да враждува с англичаните, Так беше сключил с тях споразумение, което твърде много наподобяваше пакт за ненападение. Англичаните не го закачаха, рядко се осмеляваха да се ровят в делата му.
Като „синкех“ Так беше енергичен млад човек, изгарящ от желание да защитава честта и свободата си. Несъмнено видя себе си в Со Пенг и много му се прииска да разбере какви са мотивите на младежа, втурнал се толкова безразсъдно в този ад на порока. Едновременно с това изпитваше и голяма доза притеснение, тъй като примирието му с англичаните беше, меко казано, крехко и той не се чувстваше добре от тяхната близост. По негово дълбоко убеждение всички, които предпочитат да говорят истината (която винаги е обидна за някого), вместо да запазят достойно мълчание, бяха подозрителни и не заслужаваха доверие.
Тик По Так изпрати Едноокия Ян да заговори Со Пенг, който седеше в дъното на мръсния бар. Искаше да наблюдава реакциите му отстрани, искаше да разбере дали Со Пенг е наистина този, за когото се представя, или е просто шпионин на коварните англичани.
Едноокият Ян беше огромен мъж с раздразнителен нрав, от когото страняха и най-смелите английски полицаи. Но сега беше получил точна заповед и Так не се съмняваше, че тя ще бъде изпълнена.
— Защо си дошъл тук? — изправи се бандитът пред Со Пенг. — Защо се навираш в място, което ти е чуждо?
Со Пенг вдигна глава към този огромен мъж, който беше висок колкото него, но поне два пъти по-тежък.