Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Лукас я учеше също и на трикове, за да не бъде забелязана от „обременените от гравитацията“, както наричаше бедните приковани към земята нещастници, към които гледаха отгоре. Хелън с изненада научи, че ранната вечер всъщност беше най-опасното време за летене. По залез беше времето, когато хората вдигаха поглед да се възхитят на красивите цветове, а на Нантъкет това беше и времето, когато половината постоянни обитатели на острова си изкарваха прехраната, като правеха снимки или разбъркваха водни бои.
На няколко пъти Лукас трябваше да грабне Хелън и да литне над океана, за да не ги видят. Очевидно летенето, по което и да е време на деня беше опасно, но ако Хелън успееше да се задържи достатъчно нависоко, всеки, който я забележеше, щеше да я помисли за птица. Нощта беше най-безопасното време, разбира се, и именно тогава можеха да летят по-близо до земята, което според обещанието на Лукас беше наистина вълнуващо. Но за Хелън всичко беше вълнуващо, и когато Лукас най-сетне каза, че трябва да влизат вътре, тя буквално изхленчи и помоли за още пет минути. Лукас само се засмя.
— Повярвай ми, знам как се чувстваш. Но замръзвам — каза той. Хелън се оттласна от него с присвити очи и лека усмивка. Профуча над рамото и гърба му, като пътьом се блъсна лекичко в него.
— Утре пак? — попита тя, чувствайки се едновременно стеснителна и силна. Той се претърколи грациозно и улови едната й ръка, преди тя да успее да се отдалечи.
— Утре пак. — Обещавам — каза той тихо, докато я придърпваше към себе си. — Но вече е почти тъмно и семейството ми ще се разтревожи за нас, ако останем повече навън тази вечер.
Хелън не можеше да възрази на това, така че остави Лукас да я хване за раменете и да я насочи надолу към мекия тревен участък, от който бяха излетели. Кръжеше над него, докато той грациозно се върна отново във властта на гравитацията.
— Какво да правя? — попита тя, внезапно изплашена отново.
— Всичко е наред. Знам, че приземяването е плашещо, но съм тук до теб — каза Лукас търпеливо, докато стоеше на земята, с ръце, протегнати нагоре, за да улови двете й ръце, когато тя минеше плавно над него.
— Мисля, че съм виждала подобна картина — каза Хелън, замаяна от страх. — Но жената на картината имаше криле.
— Полубоговете — и боговете, като стана въпрос — винаги са привличали художниците, и понякога те са ни рисували. Крилете са пълна измишльотина, разбира се, но са красиви — каза той с небрежен тон. Просто й даваше време да се успокои и тя го знаеше.
— Добре. Какво да правя? — попита тя спокойно.
— Искам отново да повдигнеш света — отговори той.
— Какво имаш предвид под „да повдигна света“? — изпелтечи тя.
— Съсредоточи се. Можеш да почувстваш какво имам предвид, знам, че можеш, но трябва да ми се довериш.
— Доверявам ти се — каза Хелън за стотен път днес, но този път го погледна в очите, докато го изричаше, а той отвърна на погледа й с пълна вяра. Лицето му сияеше от вяра. Нищо не можеше да бъде невъзможно, ако Лукас имаше вяра в нея. Затова тя повдигна света… и падна, точно както би паднал всеки друг, ако се опита да върви върху въздух с шест фута височина. Разбира се, Лукас знаеше какво да очаква и я улови с лекота, когато тя се устреми към земята. Грабвайки я във въздуха, той я спусна внимателно надолу, докато краката й леко докоснаха тревата.
Най-после стояща на крака, след като не ги беше използвала толкова дълго, Хелън се чувстваше малко нестабилна. Пред очите й се въртяха кръгове и тя се облегна на Лукас за миг, обвила ръце около врата му. Когато замайването отмина, тя продължи да държи ръцете си там, надявайки се да почувства някакво подканване от него. Той се отдръпна и се насили да се засмее:
— Виждаш ли? Фасулска работа. Другия път просто преметни крака изпод тялото си точно преди да преминеш от едното в другото състояние, и ще си готова — каза небрежно, докато се отправяше обратно към къщата. — Знаеш ли, учиш се много по-бързо от мен.