Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
— Нямам много, което мога да ви дам — отговори Арн с искрена тъга. — Имам само малко хляб и…
— Хлябът ще е добре. Хляб нямаме. Дай колкото имаш, послушнико!
— Имам четири парчета хляб, изпечени тази сутрин — рече Арн, както си и беше.
— Чудесно! Дай го! Веднага ни дай хляба! — викнаха тримата и погледнаха Арн в очите, като че бяха много доволни.
Щастлив от това, че може да зарадва ближния си, Арн веднага отвори дисагите си и извади парчетата хляб, които момчетата веднага започнаха да гризат, като хукнаха нанякъде, без дори да благодарят. Арн учудено ги наблюдаваше, докато те се отдалечаваха. Заподозря, че са го измамили по някакъв начин, но не разбра защо някой би сторил нещо подобно и веднага се почувства зле, задето бе дръзнал да мисли лошо за ближния си.
Когато искаше да мине през портата, двама сънени мъже с оръжия в ръцете го спряха. Първо искаха да узнаят името му и по каква работа идва насам. Арн отговори, че името му е послушник Арн от Варнхем и е дошъл, за да посети катедралата, а след това ще продължи пътя си. Смеейки се, те го пуснаха да мине, като рекоха нещо, което му се стори неразбираемо, а именно да се пази от едно или друго действие, чието съдържание не разбира. И когато по изражението му разбраха, че не знае за какво говорят, двамата мъже се разсмяха още по-силно.
Когато влезе в града, се замисли за пътя. Местоположението на катедралата беше от ясно по-ясно, тъй като просто трябваше да следва двете високи кули, които се виждаха от всеки край на града. Между всички ниски и твърде доближени една до друга къщи изглеждаше, че има боклуци, и Арн си мислеше да открие друг път до катедралата. Тогава видя, че хората минаваха именно по тази пътечка, която щеше да го отведе право при катедралата. На всяка крачка копитата на коня потъваха в кал, животински изпражнения и загнили боклуци. Двоумейки се, Арн се отправи по същата пътека, а миризмата проникваше в ноздрите му. Все още беше утрин. Отвсякъде се чуваха кукуригащи петли и на няколко пъти за малко да го уцелят нечистотии от нощните гърнета, които хората изхвърляха. Живееха заедно с животните и птиците, които притежаваха. Разбра това от всичко, което видя и чу. По-скоро бе учуден, отколкото погнусен.
Когато най-после излезе от уличката и се озова пред самата катедрала, всички постройки се отдръпнаха и откриха място за един огромен площад с наредени една до друга шатри, в които се извършваше оживена търговия. А тук, на пазара, бе далеч по-чисто.
Внимателно слезе от коня си, като внимаваше къде стъпва, след което го завърза за една греда пред катедралата, където бяха вързани и други два коня. Подвоуми се мъничко дали да не позволи на любопитството си да вземе превес и да иде да разгледа из шатрите, или пък направо да иде в Божия дом. В момента, в който си зададе този въпрос, той се засрами, задето дори си е помислил това, и веднага влезе в катедралата, падна на колене и се прекръсти.
Нямаше почти никого вътре, а и беше тъй мрачно, че трябваше да стои неподвижно известно време, тъй че очите му да свикнат с тъмнината. Най-отпред при олтара горяха двадесетина малки свещи. Видя жена, която палеше още една свещ, след което падна на колене за молитва.
Нейде там отпред, в тъмнината, хорът започна да пее псалми. Но те не звучаха красиво, а той даже веднага успя да различи два гласа, които направо си пееха фалшиво. Това го изпълни с почуда, сякаш те се подиграваха с Бога, като пееха фалшиво в дома Му.
Отправи се към страничното крило на църквата, седна на една каменна пейка, за да помисли и да се опита да осмисли всичко, което бе видял и чул, преди да се помоли. В този Божий дом не се чувстваше у дома си. Най-отпред при олтара висяха огромни гоблени в крещящи цветове, както и две изображения на светци и едно на светата Дева, които бяха изработени в синьо, златно, червено и зелено. На Арн му се стори, че цялата тази пищност е нещо фалшиво.
Изображението на Иисус Христос на едната от стените бе обсипано със злато и сребро, като че Бог е някакъв владетел. Падна на колене и първо се помоли за опрощение на греховете си, след което помоли Бог да прости на онези, които са превърнали земния Му дом в такова сборище от пищност и лош вкус.
Когато отново седна върху каменната пейка, той усети пак странна топлина, като че камъкът му говореше. Стори му се, че и преди е седял там, макар това да не бе възможно. След това видя майка си пред себе си, като че тя идваше насреща и му се усмихваше. Но видението изчезна бързо, когато хорът отпред подхвана нов псалм и звукът се вряза в ушите му.