Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Доктор Стедлър едва помръдна устни:
— Говорите на Робърт Стедлър.
— Не съм забравил. Тъкмо защото не съм забравил на кого говоря. Робърт Стедлър е прочуто име, което не бих желал да видя разрушено. Но какво е едно прочуто име днес? В чии очи? — той посочи с ръка към трибуните. — В очите на тия хора ли? Щом като са готови да повярват, ако им кажат, че един инструмент на смъртта е инструмент на благосъстоянието, няма ли да повярват, ако им кажат, че Робърт Стедлър е предател и враг на държавата? Бихте ли се опрели на факта, че това не е вярно? За истината ли мислите, доктор Стедлър? Темата за истината няма нищо общо със социалното. Принципите нямат въздействие върху обществените дела. Разумът няма власт върху човешките същества. Логиката е безсилна. Моралът е излишен. Не ми отговаряйте сега, доктор Стедлър. Ще ми отговорите по микрофона. Вие сте следващият оратор.
Доктор Стедлър погледна тъмната ивица, останала от фермата в далечината и осъзна, че изпитва ужас, но не можеше да си позволи да разбере неговата същност. Той, който беше в състояние да изучава частиците и техните градивни елементи в космическото пространство, не можеше да си позволи да проучи чувствата си и да разбере, че са три: първо, беше ужасът от гледката, която сякаш се изправяше пред очите му — надписът, гравиран в негова чест над вратата на института: „На безстрашния ум, на неопетнената истина“; второ, явния, грозен, животински страх от физическото разрушение, унизителен страх, който той никога не бе очаквал да изпита в цивилизования свят на неговата младост.
И най-сетне, трето, ужасът от познанието, че предавайки първото, човек се хвърля във властта на второто.
Тръгна към естрадата с твърда и бавна крачка, с вдигната глава, стиснал ръкописа на речта. Изглеждаше така, сякаш се качва ма пиедестал — или на гилотина. Също както животът на човека преминава пред очите му в момента на смъртта, така и той вървеше под звуците от гласа на говорителя, който четеше пред народа списъка с достиженията и описанието на кариерата на Робърт Стедлър. Лека конвулсия премина през лицето му при думите „бивш декан на Физическия факултет в университета «Патрик Хенри»“. Той знаеше, някак дистанцирано — сякаш това познание не беше в него, а в някакъв друг човек, който оставяше зад себе си, че тълпата ще стане свидетел на акт на разрушение, по-ужасен от унищожаването на фермата.
Беше се качил на третото стъпало, когато един млад журналист се втурна напред, изтича до него и сграбчи парапета, за да го спре.
— Доктор Стедлър! — отчаяно прошепна той. — Кажете им истината! Кажете им, че нямате нищо общо с това! Кажете им каква адска машина е това и с каква цел ще бъде използвана! Кажете на страната що за хора се опитват да я управляват! Никой не може да се усъмни в думите ви! Кажете им истината! Спасете ни! Вие сте единственият, който може да го направи!
Доктор Стедлър погледна надолу към него. Беше млад: движенията и гласът му имаха бързата, остра чистота на компетентността; сред възрастните, покварени, затънали в услуги и връзки негови колеги той беше успял да постигне елитна позиция в политическата преса единствено чрез един последен, неустоим проблясък на способности. Очите му изразяваха безстрашен интелект — бяха очи, каквито доктор Стедлър беше виждал навремето да го гледат от банките в аудиториите. Той забеляза лешниковия им цвят и зеления оттенък. Завъртя глава и видя, че Ферис тича към него — като слуга или като тъмничар.
— Не очаквам да ме обиждат нелоялни млади хулигани с предателски подбуди! — високо каза той.
Доктор Ферис се обърна към младия човек и, без да може да контролира лицето си, сгърчено от бяс пред нещо, което не беше очаквал или планирал, извика:
— Дай ми журналистическата си карта и разрешителното си за работа!
— Горд съм — четеше доктор Робърт Стедлър пред микрофона на смълчаната нация, — че моите години работа в служба на науката ме доведоха до честта да положа в ръцете на нашия велик водач, господин Томпсън, ново средство с неизчислим потенциал за цивилизованост и освобождаващо влияние над човешкия ум…