Снежно цвете и тайното ветрило

Автор: Си Лиза
Год: 2009
Язык: болгарский
Год: Хермес
ISBN: 978-954-26-0773-1
Переводчик: Светлозара Лесева
Жанр: Историческая проза

Электронная книга - «Снежно цвете и тайното ветрило». Краткое содержание книги:

През XIX век, когато китайките са бинтовали краката си и са живели почти в пълна изолация, жените в провинция Хунан са общували помежду си с древен писмен код — нюшу.
Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.
Именно нюшу свързва две момичета в приятелство, което оставя трайна следа в живота им. В дома на Лилия е донесено ветрило с предложение да се сприятели със Снежно цвете. От този момент нататък двете намират емоционален пристан от всекидневните трудности, доверявайки една на друга най-съкровените си мечти и тайни.
Лилия и Снежно цвете сключват уредени бракове, познават радостта от майчинството, преживяват времена на глад, чума и бунтове, но остават неразривно свързани. Докато едно недоразумение не поставя приятелството им под въпрос.

Перейти на страницу:

„Снежно цвете,

Съпругът ми е добър с мен.

Дори не знам къде се намират всички ниви на семейството.

Аз също се трудя упорито.

Свекърва ми наблюдава всичко, което върша.

Жените в семейството са добре образовани в нюшу.

Свекърва ми ме научи на нови йероглифи.

Ще ти ги покажа, когато се видим.

Бродирам, тъка, майсторя обувки.

Преда и приготвям ястия.

Имам син.

Моля се на богинята един ден да имам и втори.

Ти също трябва да се молиш.

Моля те да се вслушаш в словата ми.

Трябва да си покорна на съпруга си.

Трябва да слушаш свекърва си.

Моля те да не се безпокоиш толкова много.

Наместо туй, припомни си как бродирахме заедно и си шепнехме нощно време.

Ние сме двойка мандаринки.

Два феникса, прелитащи в небето.

Лилия“

В следващото си писмо Снежно цвете не спомена нищо за семейството си, освен че синът й се научил да сяда. В края отново ме разпитваше за живота ми:

„Разкажи ми каква е трапезата ви и за какво разговаряте.

Рецитират ли класическите произведения по време на хранене?

Свекърва ти разказва ли истории за забава на мъжете?

Пее ли, за да улесни храносмилането им?“

Опитах се да отговоря искрено. Мъжете в семейството обсъждаха финансови дела: колко още земя да дадат на земеделците, кой да я обработва, колко да бъде арендата, размера на данъците. Желаеха да „се издигнат“, да „стигнат върха на планината“. Всяко семейство изказва такива пожелания по Нова година и приготвя на трапезата си специални ястия, за да ги измоли от боговете, със съзнанието, че това са именно надежди за добро. Ала моите роднини се трудеха упорито, за да ги осъществят. Край масата се водеха отегчителни разговори, които не разбирах, а и не ме бе грижа за тях. Вече притежаваха повече от всеки друг в Тункоу. Не можех да си представя какво още биха могли да желаят и все пак погледите им никога не се откъсваха от „върха на планината“.

Надявах се Снежно цвете да е по-щастлива сега, когато се е приспособила — както се полага на жената — към новия си живот, който е коренно различен от всичко познато й дотогава. Един мрачен следобед, докато кърмех сина си, чух пред къщата да спира паланкинът на госпожа Уан. Очаквах да се качи. Ала вместо това влезе свекърва ми и с неодобрително смръщване хвърли едно писмо на масата до мен. Щом синът ми заспа, приближих газената лампа и го отворих. Веднага забелязах, че то не бе написано според обичайния шаблон. С трепет зачетох.

„Лилия,

Седя в женската стая и ридая. Чувам как отвън съпругът ми коли прасе. Той утежнява положението си, след като престъпва правилата срещу оскверняването.

В началото, като се омъжих, свекърва ми ме накара да застана на платформата пред къщата и да гледам как убиват едно прасе, за да видя откъде идва прехраната ни. Съпругът ми и баща му домъкнаха животното на прага на дома. То бе провесено за краката на прът, който двамата носеха на раменете си. Бе приклещено между тях и квичеше неспирно. Чувстваше какво го чака. Оттогава многократно съм чувала този звук, защото тези животни винаги предусещат съдбата си и квиченето им често отеква из селото.

Свекър ми притисна прасето на земята до един огромен уок, пълен с вряща вода. (Помниш ли го, пред къщата? Онзи, който е вграден в платформата? Под него има огнище.) Мъжът ми преряза гърлото на животното. Най-напред събра кръвта за ястието, което приготвят от нея, после натика трупа в уока. Свариха прасето, за да омекне кожата му. Съпругът ми ме накара да остържа четината му. Пищях ли, пищях, но не както горкото прасе. Заявих им, че повече никога няма да наблюдавам или да бъда част от тези оскверняващи деяния. Свекърва ми ме порица, задето съм толкова мекушава.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?