Пътешественикът във времето и неговата жена

Клер: Хенри изглежда така, сякаш всеки момент ще припадне. Мили Боже, много Те моля, нека той не изчезва точно сега. Отец Комптън ни приветства с гласа си на радиоговорител. Бръквам в джоба на Хенри, пъхам пръсти през дупката на дъното, намирам члена му и го стискам. Хенри подскача, сякаш го е ударил ток.

— Дано Господ е с вас — казва отец Комптън.

— И с вас — отвръщаме ведро ние.

Същото, всеки път същото. Въпреки всичко сега стоим тук, за да ни видят всички. Усещам как Хелън е впила очи в гърба ми. Рут седи пет реда зад нас заедно с брат си и родителите си. Нанси, Лора, Мери-Кристина, Пати, Дейв и Крис, дори Джейсън Евърли — имам чувството, че тази вечер тук са всичките ми съученици. Поглеждам към Хенри, който изобщо не забелязва всичко това. Плувнал е в пот. Също ме поглежда, вдига вежда. Службата продължава. Откъси от Завета, Господи помилуй, „Мир вам, вам също“. Ставаме на крака за Евангелието, Лука, Глава втора. Всички в Римската империя се отправят към своите градове, за да се запишат за преброяването, и заедно с тях на път поема и Йосиф с Мария, „която беше непразна“, рождеството, чудотворно, смирено. Повоите, яслите. Логиката на всичко това винаги ми е убягвала, но красотата му е безспорна. Пастирите на полето. Ангелът: „Не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост…“ Хенри клати крак много отчаяно. Затворил е очи и е прехапал устна. Многобройното войнство небесно. Отец Комптън разказва напевно:

— „А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си.“