Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
От мрака на съседната уличка са появи висока фигура и се приближи до него.
– Тя е някъде наблизо – каза Денил. – Ако ние...
Изведнъж приятелите се напрегнаха, връхлетени от нова помощна вълна на силата.
– Зад тази сграда – каза Ротан и посочи с пръст.
Денил тръгна напред.
– Познавам този район. Зад тези къщи има уличка, която по-нататък се среща с други две.
Двамата приятели се затичаха към прохода между двете сгради. Ротан улови поредния прилив на сила на около сто крачки от предишното място и закрачи по-бързо.
– Бързо се движи – промърмори Денил и се затича.
Ротан забърза след него.
– Нещо не е както трябва – рече задъхано той. – Първо няколко седмици пълно мълчание, а след това всеки ден – и защо продължава да използва силата си?
– Може би просто не може да я удържи.
– В такъв случай Акарнн се оказа прав.
Ротан изпрати ментален призив.
– Киано?
– Тя се движи към нас.
– Керин?
– Току-що притича някъде отпред. Отправя се на юг.
– Обкръжена е – обърна се към тях Ротан. – Бъдете внимателни, Важно е да губи контрол над силата си. Киано и Сарл – приближете бавно към нея. Керин и Фергън – минете отдясно. Ние ще...
– Намерих я – прекъсна го Фергън.
Ротан се намръщи.
– Къде се намираш, Фергън?
Последва кратка пауза.
– Тя се намира в тунела, който минала под краката ми. Мога да я видя през решетката на стената.
– Остани на мястото си – нареди му Ротан. – Не я приближавай сам.
Миг по-късно Ротан усети нова вибрация, последвана от още няколко. Той почувства тревогата на останалите магьосници и ускоря крачка.
– Фергън, какво става?
– Тя ме видя.
– Не се приближавай до нея! – предупреди го Ротан.
Изведнъж жуженето в главата му секна. Денил и Ротан се спогледаха и забързаха напред. Когато стигнаха до кръстовището, видяха Фергън в една от уличките да наднича през решетката на близката стена.
– Изчезна – заяви той.
Денил клекна до решетката, отвори я и погледна към коридора
Какво се случи? – попита Ротан.
– Стоях и чаках Керин да дойде, когато изведнъж чух шумове през решетката – отвърна Фергън.
Данил се изправи.
– Значи си влязъл сам и си я подплашил.
Фергън погледна високия магьосник с присвити очи.
– Не, останах тук, както ми беше наредено.
– Значи те е видяла как я наблюдаваш и се е уплашила? – попита Ротан. – Затова ли е започнала да използва силата си?
– Сигурно – присви рамене Фергън. – А после приятелят й я приспа с един удар и я отнесе нанякъде.
– И ти не ги последва? – попита Денил.
Фергън повдигна вежда.
– Не. Останах тук, както ми беше наредено – повтори той. Денил промърмори нещо под носа си и тръгна обратно по уличката. Пристигнаха и останалите магьосници. Ротан им обясни ситуацията и ги изпрати обратно в Гилдията.
Той се огледа и забеляза Денил да седи на стъпалата пред една къща и да си прави снежна топка.
– Тя започва да губи контрол.
– Да – съгласи се Ротан. – Ще трябва да прекратим издирването. Ако се стигне до залавянето й или до сблъсък, тя може да изгуби и последните остатъци от контрол върху силата си.
– Какво да правим тогава?
Ротан погледна многозначително младия човек.
– Ще преговаряме.
Дробовете на Сери се задъхваха от тежката миризма на дим. Той вървеше бързо през прохода, избягвайки неясните сенки на другите, които вървяха по Пътя. Достигна до някаква врата и спря да си поеме дъх.
Пазачът, който отвори вратата, разпозна Сери и го пропусна да мине. Момчето изтича нагоре по дървените стълби, надигна капака над главата си и се изкатери в една слабо осветена стая. То огледа бързо тримата яки пазачи, които се бяха спотаили в сенките, тъмнокожия мъж, който стоеше до прозореца и фигурата, която лежеше отпусната в един стол.
– Какво се случи?
Фарин се обърна и го погледна.
– Упоихме я, за да заспи. Тя се притесняваше да не нанесе нови щети.
Сери се приближи до стола и се вгледа в лицето на Сония. Началото й се забелязваше лилавеещ оток. Кожата й беше необичайно бледа, а косата се беше слепила от потта. След това забеляза, че маншетът й е овъглен, а ръката – бинтована.
– Пожарът се разпростира – отбеляза Фарин.
Сери се надигна и отиде при Крадеца до прозореца. Три къщи от другата страна на улицата вече горяха. Прозорците им приличаха на искрящи от възбуда очи, а пламъците се вихреха на мястото на покривите като буйна оранжева коса. От прозорците на съседната къща също започваше да излиза пушек.