Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

— Здрасти — кимна той и сложи ръце на кръста си. Беше сложил черна превръзка над лявото стъкло на очилата си.

— Здравей, Сам — отвърна тя. — Това е семейството ми. За всички, които не го познават — това е Сам Тревър. — Гласът й звучеше нормално и тя се усмихваше, но бе напрегната. Сам беше тук, а следователно — и Джо. Присъствието на Джо правеше всичко да изглежда различно.

— Тук съм, за да защитя лошото име на пиратите от цял свят! — каза младежът с извинителен тон.

— И как ще го направиш?

— Ще те отвлека — уведоми я той и й подаде ръка. — За един танц.

Каролайн го последва на дансинга. Оркестърът свиреше блус, а на площадката за танци имаше достатъчно място, за да се движат свободно. Сам положи неимоверни усилия да се справи със задачата. Знаеше къде точно да сложи ръце и как да движи крака, само че го правеше в напълно различен ритъм от този на музиката и на дамата си. Каролайн забеляза неудобството му и нагоди такта си към неговия. Изпълни я умиление към него заради желанието му да се справи.

— Извини ме — каза Сам, почервенял като рак.

— За какво? Аз исках да танцувам с теб — отвърна тя.

— Опасно е да се танцува с мен. Аз се спъвам.

— Харесва ли ти музиката?

— Обожавам я.

— Това е всичко, което има значение. Просто се забавлявай. — Каролайн му говореше като на по-малък брат.

— Благодаря.

Двамата потанцуваха още известно време. Сам вече не беше толкова напрегнат, но продължаваше да не спазва ритъма. Докато танцуваха, Каролайн оглеждаше тълпата. Джо не се виждаше.

— Как върви работата? — попита тя.

— Добре. Тази седмица се гмурках два пъти до останките на кораба заедно с Джо.

— О! Той…

Ето го! Главатарят на пиратите? Беше се оттеглил встрани и в момента се беше облегнал на ствола на едно дърво. Бялата му риза беше набрана в ръкавите и на гърдите. Тесните му черни панталони очертаваха мускулите на краката му, а стъпалата му бяха боси. На главата си беше сложил черна корсарска шапка, нахлупена над едното око. Видът му накара Каролайн да потрепери — сякаш температурите изведнъж паднаха с двайсет градуса.

— Открихме останки от скелети — продължи Сам. — Заровени в седиментните пластове и забележително добре запазени. Извадихме доста голямо количество злато, между другото…

Когато започна да разказва за потъналия кораб, Сам съвсем обърка ритъма. При едно от завъртанията Каролайн изгуби Джо от погледа си. Последва ново завъртане — и Джо пак се появи. Беше започнал да си проправя път сред танцуващите, а сините му очи не се откъсваха от нея. Хората отстъпваха встрани от пътя му — от него се излъчваше заплаха като от истински пират.

Въздухът беше наситен с аромат на орлови нокти и розмарин. Сам забеляза брат си и широко му се усмихна. В гърдите на Каролайн се разля топлина.

— Искаш ли да танцуваш с мен? — попита Джо и я прониза с поглед.

— Трябва да му отстъпя мястото си, иначе ще нареди да ме хвърлят в морето! — засмя се по-малкият брат и се оттегли.