Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Миличка, какво има? - попита баща й, като отпусна ръка върху главата й.
Майка й затършува из огромния си син несесер за запаса си от хартиени кърпички. С широко отворени очи, тя разлюля една пред носа на Лус и попита:
- Сега сме тук. Всичко е наред, нали?
Не, не всичко беше наред.
- Защо не ме заведохте у дома онзи ден? - попита Лус, почувствала се отново сърдита и наранена. - Защо ги оставихте да ме върнат тук?
Баща й посърна:
- Всеки път, когато говорехме с директора, той казваше, че се справяш прекрасно, че си се върнала в часовете, като боеца, който отгледахме. Възпаление на гърлото от пушека и малка цицина на главата. Мислехме, че това е всичко. - Той облиза устни.
- Имаше ли още нещо? - попита майка й.
Един поглед, разменен между родителите й, й подсказа, че вече бяха водили този спор. Майка й сигурно беше умолявала да дойдат отново на посещение по-скоро. Бащата на Лус, който проявяваше по-сдържана обич, сигурно просто бе тропнал с крак.
Нямаше начин да им обясни какво се беше случило онази нощ, или какво преживяваше оттогава. Наистина се беше върнала право в клас, макар и не по собствен избор. И физически наистина беше добре. Просто работата беше там, че във всяко друго отношение - емоционално, психологически, от романтич-на гледна точка - беше напълно сломена.
- Просто се опитваме да следваме правилата - обясни бащата на Лус, като премести едрата си ръка и стисна врата й. От тежестта цялата й поза се размести и й стана неудобно да стои неподвижно, но от толкова отдавна не се беше намирала толкова близо до хора, които обича, че не смееше да се отдръпне. -Защото искаме само най-доброто за теб - добави баща й. - Трябва да вярваме, че тези хора - той посочи към страховитите сгради около кампуса, сякаш те олицетворяваха Ранди и директора Удел и останалите - знаят за какво говорят.
- Не знаят - каза Лус, като хвърли поглед към мръсните грозни сгради и пустия училищен двор. Дотук нищо в това училище не й се струваше твърде смислено.
Настоящият повод: това, което наричаха „Денят на родителите“. Бяха вдигнали толкова шум около това - какъв късмет имали учениците да получат привилегията да видят собствената си плът и кръв. И въпреки това до обяд имаше десет минути, а колата на родителите на Лус беше единствената на паркинга.
- Това място е пълна гавра - каза тя, като прозвуча до-статъчно цинично, че и двамата й родители да се спогледат разтревожено.
- Лус, миличка - каза майка й, като я галеше по косата. Лус усети, че не беше свикнала с това, колко е къса. Пръстите й притежаваха майчински инстинкт да проследят призрака на някогашната коса на Лус чак надолу до гърба й. - Просто искаме един хубав ден с теб. Баща ти донесе всичките ти любими неща за ядене.
Баща й смутено вдигна пъстра покривка от съшити парчета плат и голямо, подобно на куфарче съоръжение, изработено от ракита, което Лус не беше виждала никога преди. Обикновено, когато си правеха пикник, всичко беше много по-небрежно, с книжни пликове от бакалията и стар скъсан чаршаф, метнат на тревата, край навеса за лодки пред къщата им.
- Маринована бамя? - попита Лус с глас, който много напомняше на този на малката Луси. Никой не можеше да каже, че родителите й не се стараеха.
Баща й кимна.
- И сладък чай, и бисквити с бяла плънка. Настъргано сирене чедър с допълнително чушки „халапеньо“, точно както ги обичаш. 0 - каза той, - и още едно нещо.
Майката на Лус бръкна в дамската си чанта, извади дебел, запечатан червен пощенски плик и го подаде на Лус. За един съвсем кратък миг болка сви стомаха на Лус, когато си спомни писмата, които беше свикнала да получава. Откачена убийца. Смъртоносно момиче.
Но когато погледна почерка върху плика, лицето й разцъфна в огромна усмивка.
Кали.
Тя разкъса плика и измъкна картичка, отпред върху която имаше черно-бяла фотография на две стари дами, седнали да им фризират косите. Вътре всеки милиметър от картичката беше запълнен с едрия, енергичен почерк на Кали. Имаше и няколко отделни изписани с грозновати драскулки листа, защото не й беше стигнало мястото на картичката.
Скъпа Лус,
Тъй като сега времето ни за телефонни разговори е толкова смехотворно недостатъчно (Моля те, можеш ли да се примолиш за още малко? Напълно несправедливо е), ще проявя старомодно отношение към теб и ще се заема с писането на епично писмо. Приложени са всички най-дребни нещица, които ми се случиха през последните две седмици. Независимо дали ти харесва, или не...