Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Амара стисна зъби:
— Много добре, ваша светлост.
Тя се обърна към Върховен лорд Атикус:
— А вие, сър?
— Вече дадох на Гай една дъщеря — каза Атикус, гласът му стана малко по-горчив. — Моята Кария, взета за съпруга и оставена за заложница в столицата. Сега Калар е взел другата ми дъщеря. Но има малка разлика. Гай ме моли да жертвам хора и кръв, докато Калар ме моли просто да стоя настрана.
Той се ухили и започна да плюе думите:
— Що се отнася до моето мнение, вие можете да се разкъсате взаимно на парчета и нека враните да оглозгат костите ви.
Той се обърна и водната фигура се разтвори в басейна.
Лорд Плацида се намръщи след думите на лорд Атикус.
— Не харесвам Калар или това, което той отстоява — каза той на Амара. — Нямам никакви противоречия относно това да го срещна на бойното поле. Но ако съм принуден да избирам между живота на Първия лорд и живота на жена ми и хиляди мои поданици, аз няма да избера Гай.
— Разбирам — тихо каза Амара.
Плацида кимна.
— Кажи на Гай, че няма да имам нищо против легионите да минават през моите земи. Това е максимумът, който мога да направя за него.
— Защо? — попита го Амара и гласът й стана още по-тих.
Плацида замълча за момент. После каза:
— Повечето Върховни лордове се женят по сметка. Или за политически съюз.
Образът на Плацида поклати глава, отдръпвайки се в простора на басейна: — Аз я обичам, графиньо. И продължавам да я обичам.
Амара гледа вълничките по повърхността на басейна още известно време, след това въздъхна и седна на най-близката пейка. Поклати глава в опит да се концентрира, докато милион мисли минаваха през главата й.
Секунда по-късно тя вдигна поглед и видя Бърнард, който й предлагаше голяма халба от ейла на Джиралди. Тя го изпи на една голяма глътка.
Калар беше много по-силен, отколкото можеше да се очаква, и беше намерил начин да тренира и да премества цели легиони. Беше безжалостен, умен, а най-лошо от всичко според Амара беше, че обвиненията на лорд Церес бяха депресиращо точни.
Всъщност Калар наистина можеше да е толкова луд, колкото твърдеше Церес. И въпреки че силите на Империята са достатъчни, за да го победят, сега Калар бе избрал особено подходящ момент за удар и удари в най-уязвимото място. Ако действа достатъчно бързо, превратът му можеше да успее.
Честно казано, нямаше никаква идея какво би могъл да предприеме Първия лорд, за да го спре.
От една страна можеше да разбере постъпката на Плацида, но от друга кипеше от ярост, мислейки за решението му да обърне гръб на Първия лорд. Той беше Върховният лорд на Алера. За лорд Плацида трябваше да е въпрос на чест да се притече на помощ на Първия лорд в случай на бунт.
Амара не желаеше лошото нито на лейди Плацида, нито на невинните й поданици, разбира се, но не можеше просто да се съгласи с избора на лорд Плацида, предвид неговите задължения като гражданин и лорд на Империята.
Усети тежестта на пръстена на Бърнард на верижката около врата си. Едва ли точно тя имаше право на такива обвинения. В крайна сметка не беше ли поставила собствените си желания над отговорностите си?
Бърнард седна до нея и бавно въздъхна.
— Изглеждаш изтощена — каза той тихо. — Трябва да поспиш.
— Скоро — отговори тя. Дланта й легна върху неговата.
— Какво мислиш? — попита я той. — За всичко това?
— Лошо — още по-тихо отговори тя, — много лошо.
Гласът на Гай прозвуча от малката градина, силен и доволен.
— Или може би виждате само това, което лежи на повърхността, графиньо.
Глава 15
Амара примигна, скочи и се обърна, само за да види, че Гай е застанал зад тях, излязъл иззад създаден от вятърни фурии воал, толкова тънък и лек, че тя никога не би го забелязала.
— Сър? — каза тя. — През цялото време ли бяхте тук? Но Калар…
Първият Лорд изви вежда.
— Егото на Бренсис Калар е просто чудовищно — и това е неговата чудовищна грешка. Колкото повече то расте, толкова повече засенчва хоризонта му и аз нямам нищо против да го подхранвам.
Той се усмихна.
— А и моят стар приятел Церес се нуждаеше от някой, който да му напомни на какво е способен. И Калар ни оказа тази услуга, като го направи по собствена воля.