Светлият лик на смъртта

Гробището, където била погребана бабата на Людмила Широкова, се намираше на час и половина път пеша от улица „Шверник“, където бе живяла Люба Сергиенко. Следователно, ако Павел Леваков не лъжеше и ако Люба е изпълнявала стриктно указанията му, за извършването на магическата процедура са й били нужни най-малко седем часа. Три часа да ходи и да чете молитви, още един — да седи и да се съсредоточава в себе си, после час и половина за път до гробищата и още толкова обратно, тоест общо три часа. И още известно време да стой край гроба. При което Люба е трябвало да отиде при гроба и да Івлезе в контактІ с бабата на Широкова преди полунощ. Излизаше, че този ден тя е трябвало да излезе от къщи не по-късно от шест часа вечерта. До девет да обикаля паркове и горички, четейки молитви, от девет до десет да седи неподвижно на някоя закътана пейка, а от десет до единайсет и половина да стигне пеша до гробищата. Това е било в общи линии. Сега трябваше да намерят свидетели, които да потвърдят този дълъг маршрут и така с чиста съвест да снемат обвинението в убийство от самоубилата се Люба Сергиенко.

Отвориха протокола от разпита на Люба, в който бяха записани отговорите й относно местонахождението й по времето, когато се предполагаше, че е извършено убийството. Може би не всичко в отговорите й е било лъжа. Нали тя бе казала, че се е разхождала и дори бе назовала конкретни места и улици. Вярно, казала бе, че е излязла от къщи около осем часа вечерта и се е прибрала към един през нощта. Но това вече не беше толкова важно. Естествено Люба е била принудена да излъже, защото дори четиричасовата разходка е предизвикала у следователя недоверие и маса въпроси, а пък ако беше казала, че се е разхождала из улиците цели седем часа без определена цел и без да се срещне с никого, той едва ли би й повярвал. Тогава тя не би имала друг изход, освен да признае за посещенията си на гробищата с цел да направи магия за бърза и мъчителна смърт на Людмила. Ако Людмила беше жива, в такова признание не би имало нищо особено, е, може би срам и неудобство, но на практика — никакво престъпление. Да, но тя е умряла. И то не просто умряла, а е била убита. И да си признае, че е желала смъртта й, би било все едно да признае, че е извършила това убийство. Беше разбираемо защо Люба е трябвало да крие, че е ходила на гробищата и при богоугодния магьосник Павел.