Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
— Всички топли местенца по-надолу вече са заети — отвръщам й.
— И това е истина. А аз нямах търпение да си изслужа срока. Дочаках — сега няма с какво да се занимавам, освен с учителите на внучетата, а и врагове вече нямам. Виждаш ли, взех да напълнявам.
Грязнов се въртеше край нас и остроумничеше:
— Не се разстройвайте, Александра Ивановна! Манталитетът ви е такъв. Или имиджът!
— Ти си имидж! — смееше се Романова. — Просто аз съм южнячка. Там всички жени са пищни…
— Спряхте да тренирате бойно самбо, ето го резултата!
— Гледай го, Саша, какъв храбрец е станал тоя рижия. Ама когато му бях началничка, не смееше да шукне!
— Тогава вие, Александра Ивановна, бяхте майка-началничка, а сега какво…
— Добре! — прекъсна го Романова. — Сама съм си виновна. Хайде в кухнята! Тъкмо съм донесла малко гъбена супа на тоя стар масон и алхимик. Взех голяма тенджера, сякаш съм знаела, че ще дойдете.
Докато ядяхме и един през друг разказвахме на бившата началничка на криминалната милиция за последните си приключения, Александра Ивановна седеше в ъгъла, подпряла брадичката си с длан. Някак невъзможно беше да си представи човек, че някога, и то не много отдавна, тя носеше полковнишки пагони и напълно им съответстваше.
— Възможно е, докато в Чечня е хаос и няма как да се изпрати без проблеми оперативна група за Ходжаев, да замразят делото на американеца — обобщих аз нашия разказ. — Още повече че контраразузнаването ще изяснява що за американец е тоя и за какво е дошъл тук. Имаме известно време да проясним поне нещо около Скворцов…
Разказах за неуспешния опит на следователя Величко да установи контакт с вдовицата на полковника.
— Тя подозира в нещо или мъжа си, или кантората му. Неговата смърт не й се струва нещастен случай, затова се е съгласила на среща с Олег. Но както изглежда, в апартамента на полковника се подслушва всичко, включително и тоалетната. Как можем да поговорим с нея? Как да го организираме?
След известен размисъл Александра Ивановна попита:
— Разбрахте ли къде работи?
— Да. Лекарка в поликлиника.
— Какви болести? — не без практически интерес попита Романова.
Макар да съм зрял и обрулен от живота човек, аз леко се смутих.
— Такова… женски болести…
Грязнов тихо се изхили, но бившата майка-началничка строго и неодобрително го изгледа, после сама прихна в шепа и изведнъж каза:
— Семьон, я ми отговори като криминолог и експерт по живота: от какво може да заболее жена като мен, прости ми, Господи!
Мойсеев кимна, криейки усмивката си сред бръчките:
— Може, Шура, но няма да ти изброявам тия болести, че ще вземеш да си внушиш нещо…
— Сети ли се какво съм намислила, дяволе?
— Нали сме работили заедно. Ще кажете, че имате климактерична невроза.
— Да те вземат дяволите! Че аз още през деветдесета я изкарах, при един арест…
— Какво сте намислили? — започнах плахо аз.
— Не ти отива, Шурик, да молиш за прием при гинеколога! Само трябва да й позвъня в службата и да се запиша. Намери ми телефона на поликлиниката, аз ще говоря с нея…
Александра Ивановна сигурно притежава някакъв магнетизъм, защото успя да си уреди прием при Нина Скворцова за петнадесет минути. После позвъни вкъщи и не без удоволствие съобщи, че ще се забави, защото трябва да окаже оперативна помощ на своите момчета.
Накрая Слава Грязнов реши да докаже, че е истински ученик и последовател на майката-началничка. Той позвъни в отдела си и под предлог от оперативна важност извика кола на адреса на Мойсеев.
— Защо, Слава? — умили се Романова. — За час и половина ще се добера и с метрото. А така ще ме закара за петнайсет минути, пък после ще вися цял час до времето на срещата.
— Не се косете, Александра Ивановна! — успокояваше я Слава. — Така или иначе шофьорът разкарва основно Савченко. Нека да разходи и вас, тъкмо ще поразгледате магазините…
Сеня, шофьорът, се появи някъде половин час след обаждането на Слава.
— Защо закъсняваш? — нахвърли се срещу него Грязнов.
— Привет на всички! — първо каза Сеня, после се обърна към Грязнов. — Аз този адрес го знам. Да бяхте казали веднага за какво става дума. Мислех, че ще ви развозвам вкъщи след някой купон, затова и не бързах много. Че и началникът като ми се лепна — да го карам ту в кметството, ту не знам къде още!