Момиче за шпионина

— Най-вероятно. Той беше здрав като бик. Нали разбирате, на такова място трябва да си здрав, още повече че той започна службата си в полковото разузнаване. После го забелязаха.

— А в работата му всичко ли беше наред?

— Той не споделяше много с мен. Но ми се струва, че доскоро нямаше усложнения. Произведоха го полковник преди година, след октомврийските събития, когато превземаха „Белия дом“14.

— Той участва ли по някакъв начин?

Скворцова погледна Александра Ивановна и като че леко се усмихна:

— По някакъв начин всички участвахме. Не, това повишение не беше свързано пряко със събитията, вероятно е било просто съвпадение. Те завършиха тогава някаква важна работа. Година и половина той работеше на границата на възможностите си. Изчезваше по три-четири денонощия, наистина винаги ме предупреждаваше. Тогава вече беше започнал да кръшка и аз, грях ми на душата, отначало мислех, че си е намерил някъде в предградията някоя мадама — нощува при нея, а сутрин ходи с електричката на работа…

— Но грешахте, така ли?

— Да. Той се връщаше толкова мръсен и скапан, че нямаше сили даже да се съблече. Първо се наспиваше на пода, на надувен дюшек, а чак после се къпеше и ядеше… Пиеше много водка, нощем започна да вика. Може би тогава си повреди сърцето. Но се уморяваше страшно… Когато свърши стрелбата в Москва, получи трета звезда и се радваше, че е изпълнил задачата си. Но през последните месец, месец и половина пак ходеше като отнесен, все звънеше след работа на някого. Излизаше вечер да се разходи и пропадаше по два часа, но не при жена — аз веднага щях да го усетя. А малко преди това… преди гибелта му, той ми каза: ако до Нова година не стане нищо, ще изляза в запас…

— Уточняваше ли какво трябва се случи?

— Не, той никога не говореше за работата си вкъщи. Само понякога, когато се разхождахме по улицата. Само че тези разходки — тя се усмихна накриво — отдавна ги нямаше. Изтърва веднъж, че създали някаква супергрупа, а той, Василий, бил едва ли не най-главният. Но вие защо питате за това? Ако не се лъжа, сте от криминалната, нали?

— Нина Сергеевна, аз не съм шпионка — скъпернически се усмихна Александра Ивановна. — Виждате ли, самият Василий Дмитриевич или някой от неговите познати може да е станал свидетел на едно произшествие на Минското шосе, което сега разследват заедно криминалната милиция и прокуратурата. При това може да се окаже, че е свързано с политически скандал. Разбира се, ние не се пъхаме в дебрите на политиката и секретните служби, но част от въпросите, които се отнасят до криминалното престъпление, трябва да изясним, доколкото можем…

— Доста добре го правите — каза изведнъж Скворцова.

— Какво именно? — попита Романова, без да показва, че малко се обърка.

— Външността ви е като на някаква груба и недодялана жена, а речта — напълно логична и интелигентна.