Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
Не може да се каже, че Олег никого и нищо не забелязваше, като поет в пристъп на вдъхновение. Той чуваше зад себе си стъпки, шеговита караница, но боксьорското минало му вдъхваше увереност. Само че тази увереност под въздействието на размислите му се превърна в самоувереност. Поради което се притъпи бдителността му.
Той още се самоукоряваше мълчаливо, когато тримата тръгнаха да го задминат. Олег машинално се отдръпна, за да им направи път. В този момент единият от компанията смъкна шапката от главата му и не особено бързо побягна напред.
Олег се окопити от първоначалното объркване, огледа се и подгони крадеца.
— Ей ти, стой! — извика той.
Приятелчетата на крадеца се стараеха да тичат редом с Олег и насечено издишвайки в лицето му отвратителни облаци от евтино мастило, разбъркано с одеколон, го кандърдисваха:
— Мъжки… не се обиждай… а?! Сеа шъ го върнем… тъпанара… сеа! Сами шъ го опуаме…
Олег леко догони мъжа с шапката и го сграбчи за рамото.
— Стой, ти казвам!
Мъжът рязко се приведе, сякаш се уплаши, но рязко изхвърли напред свободната си ръка срещу лицето на Олег. За част от секундата той успя да забележи, че в пръстите си мъжът стиска някакъв цилиндър. И помисли: газов спрей…
В същия момент вълна задушлив газ блъсна Олег право в лицето. Прекъсна дишането му, очите му започнаха обилно да сълзят и носът му се запуши. Усещаше силно дращене и под затворените си клепачи.
Обезумял от парене и задушаване, Олег се закашля, хвърли чантата и започна да трие очите си с пръсти. И в този момент някой от тримата го удари по тила с нещо нетвърдо, но тежко. Потъвайки плавно в безсъзнание, Олег чу неочаквано ясната, рязка заповед, изречена със съвсем трезвен глас:
— Влачете го в котелното! И да не забравите чантата!
А. Б. Турецки
1.
До дванайсет в службата не се случи нищо особено. Ровех се из старите дела и ги подреждах. После стана време за обяд. Кафенетата и ресторантите сега са скъпи, евтините столови отмряха заедно със социализма, затова си нося за хапване нещо от къщи. Пък и няма кой да ми пречи: сега имам отделен кабинет, в сградата не се тълпят посетители. Даже се чудя сам на себе си: съвсем по домашному съм се устроил. В шкафа си имам рафтче за съдове, където стоят два чайника, две чаши — една за разтворим бульон, другата за чай, захарница и кухненско-шанцов инструмент — вилици, ножове и чайни лъжички.
Едва бях завършил своя, така да се каже, лънч и зазвъня вътрешният телефон. Вдигнах с досада слушалката, реших, че ме безпокои Шелковников, тормози се за съдбата на Селиверстов. Оказа се Меркулов, който кратко каза:
— Привет! Ела при мен.
Когато влязох, Костя стоеше до прозореца. В това нямаше мания за величие, виждате ли, аз съзерцавам своя народ. Навикът да стои по-близо до прозореца му остана от времето, когато пушеше. Като го гледах сега как се мъчи, защото бе дал дума на семейството си да спре и не искаше да я нарушава, понякога си мислех: защо да ги отказва? За да си осигури още няколко години живот, той трябва не да захвърли цигарите, а тази проклета работа.
Без да се обръща, защото ме позна по стъпките, Костя каза:
— Страхувам се, че ще дойде време, когато ще ми се наложи или да стъпя на шията на съвестта си, или да се махам на майната си!
— Толкова ли е зле?
— А кога е било добре? — отвърна също с въпрос Меркулов.
Но не дочака отговора ми:
— Не съм те извикал да ти плача на рамото. Научих някои интересни неща. Казвах ли ти, че ще е полезно да установиш контакт с контраразузнаването?
— Казваше.
— Ти, разбира се, по всякакъв начин отлагаш този трогателен алианс между прокуратурата и СМЕРШ, а?
— Е, не съвсем…
— Само че напразно, батинка! Същият този Макаревич, с когото искам да те свържа, предаде днес много интересна информация за теб. Те са успели да изяснят по своите канали, че в Държавния департамент на САЩ няма сътрудник на име Джон Керуд и никога не е имало. Освен това никога не са привличали за еднократни поръчения човек с такова име. Как ти се струва задачката?