Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
— Задачката не е за мен, а за контраразузнаването.
— Саша, настойчиво ти предлагам да създадеш малка оперативно-следствена група, в която да включиш себе си, Слава Грязнов и още някого по твой избор. И под мой контрол, докато мога, тихичко ще се занимавате с този американец… Разбираш ли защо настоявам? Защото иначе ще ви заставят да се ровите из тая кървава смрад, която ще започне всеки момент.
— Така няма да се занимавате с дезертьори и терористи, а с чужд гражданин, който под фалшиво име се е опитвал да се бърка в политиката в Северен Кавказ. Разбираш ли?
Кимнах мълчаливо.
— Ако в спора между държавата и субект от федерацията държавата поддържа със силата на оръжието тези, които не са съгласни със спорещите, то това няма да свърши добре — говореше Костя. — Отначало позволиха на генерала да разпери опашка, ходеха при него с делегации, научиха го как да се оправя с парламента — а сега искат да го уплашат с крясъци. Ама май няма да стане!
— Нали не мислиш, че този бивш Керуд е ходил в Кавказ, за да напакости в политическия смисъл на думата?
— Не е изключено, както не изключвам и всяка друга подбуда. Напълно е възможно той да е шпионин на някоя голяма нефтена компания.
— А как се връзва шпионинът Андриевски с това?
— Първо, той не е чист разузнавач. Второ, пада се роднина на зам.-директора на СВР На такъв таткото началник може да поръча някоя деликатна мисия, посредничество например за приличен хонорар, нали?
— Да. Сега трябва да ти присвоят званието главен инспектор по версиите…
— Какво? — не разбра Меркулов.
Усетих колко е загрижен за предстоящите събития моят приятел и предпочетох да не се впускам в обяснения, но той продължаваше да ме гледа въпросително.
— Спомних си, Костя, как някога, още в градската прокуратура, ти ме нарече инспектор по версиите.
Той се усмихна:
— Тогава ще ти подхвърля информация за размисъл. Значи с личността на този американец ще се занимаваш, доколкото е възможно, паралелно с контраразузнаването. Що се касае до чеченската следа, тук има маса интересни неща. Хората, които засече Слава Грязнов, са братята Руслан и Генадий Аслангирееви, някогашни босове на „лозанската“ групировка. Исмат Ходжаев е бил техен доверен стрелец. Възможно е още да е такъв, но вече не е в Москва. Преди няколко години прехранващите се с дребен и среден рекет братя предприели голяма акция: скочили на директора на търговската Топ-банка Алексеев. Те го натиснали не да дели с тях печалбите или да им плаща почивката на Бахамските острови. Искали Алексеев да вземе за заместник Руслан и после, както казва Пушкин, да му стане разсилен. Алексеев, разбирайки, че за него и за банката това е самоубийство, се обърнал към съответните органи. Братята били заловени и ги осъдили на по осем години.
— Значи вече са ги пуснали или…
— Не, не са избягали. По-нататъшните събития са много интересни. Скоро след произнасянето на присъдите прокуратурата на Чечено-Ингушетия изискала братята Аслангирееви, както било казано в документите: за разследване на някакво по-ранно тяхно престъпление на чеченска територия. Пратили ги там. За онова следствие така и не се чу нищо, а московското — за рекет срещу банка — било прекратено поради недоказаност.
— Как така прекратено? От кого?
— Как е било прекратено? — с весела злоба повтори Костя. — С участието на Върховния съд на Руската федерация.
Подсвирнах.
— Не свиркай — плашиш си парите! — засмя се Костя.
Махнах с ръка:
— Все тая, няма да ги имам никога. С какво се мотивират във Върховния?
— Не сме достойни да узнаем.
— Защо? Нали има дело!
— Делото неизвестно кога е изпратено от Москворецкия съд във Върховния, но не стигнало дотам. Загубило се по пътя.
Гледах почти тъпо Меркулов и не можех да разбера защо го забавлява това.
— Още ли не си разбрал, Саша, че работиш малко на по-друго ниво? На това място, искаме или не, политиката се намесва в работата ни. А днешните политици не могат да минат без бандитите. Бандитите пък са набъркани в такива неща, че без поддръжката на политиците не могат да си покажат носа на бял свят.
— Какъв смисъл има тогава нашата работа?
— Докато нас ни има, те са принудени да признават, че извършват престъпления. А и гордостта им от откраднатите богатства се вгорчава от факта, че не всеки ще се хвърли да им целува ръка. И въобще това си е дискомфорт — да знаеш, че при случайна или умишлена смяна на покровителите можеш за един миг да се озовеш от охранявания си дворец в затвора.