Кралят на казиното

— Сбогом, Антон — намръщено проговори Тофик.

Маевски галантно се поклони на всички и излезе. За известно време в гостната настъпи пълно мълчание.

— Какво ще кажеш, Гирихан? — обърна се Тофик към Гирата.

— Ще отговоря след твоето окончателно решение.

— Ами ако реша да воюваме?

— Най-напред го реши.

Тофик погледна помощниците си. И двамата опряха на масата показалеца на дясната си ръка. С известно колебание и Тофик опря своя.

— Война — обяви той.

— За съжаление съм принуден да ви огорча — каза Гирата. — Ние си имаме много по-важни проблеми. Води се друга война. Война за свободата на моя народ. И нямаме право да рискуваме. Особено тук, в Москва. И нашите няма да ни разберат. Извинявай, Тофик, но ти трябва да ми влезеш в положението.

— Благодаря за откровеността — унило процеди Тофик.

— Впрочем мисля, че ще можем да поемем част от разходите. Повече ми допада предложението на Алберт Георгиевич.

— Стингъри! — подигравателно се усмихна Джалал. — Така ни избудалка!

— Сега ще проверим — каза Городецки и натисна бутона за повикване.

В гостната влезе Гришуня и се спря до вратата.

— Разкажи ни, Гриша, какво видя, какво чу? — нареди му Городецки.

— Какво точно те интересува?

— Антон ни стресна с някакви си стингъри…

— Имаше — потвърди Гришуня. — Не знам дали е било стингъри или нещо друго, но имаше.

— Ама ти видя ли ги с очите си?

— Ами да. Такива дула, че да ти падне шапката! С Мишка Слона стоях, зад оградата бяхме. Всички се мотаеха само зад оградата. По-навътре не ги пуснахме, както ми нареди. Та стоим ние там и пушим. По едно време чувам да говори Антон. По радиостанцията.

— Какво каза?

— Приготви се, вика. След три минути — огън. Изскочиха от джипа петима души с тия дула на рамо и дойдоха при оградата. Накараха ни да легнем под дулата.

— И вие легнахте? — не се стърпя Джалал.

— А Мишка каза — без да обръща внимание на азербайджанеца, продължи Гришуня, — че всичко ще иде по дяволите. Жалко за Антон, вика, но заради него ще вземем и вашите души. И така, лежим ние и чакаме.

— Говеда! — ядно възкликна Джалал.

Гришуня и този път се сдържа, само го изгледа с равнодушно пренебрежение.

— Погледнах си часовника. Третата минута изтичаше. И тъкмо си рекох „Сбогом, живот, здравей, студен гроб…“, видях, че момчетата с дулата на рамо хукнаха обратно към джипа. Дойде Мишка. Ставай, вика, заповядаха отбой, и се хили.

— Страхливи кучета! Чакали! — разбесня се Джалал.

— Не говори така — лениво му подхвърли Гришуня. — Разбирам, че си с гореща, южняшка кръв, ама недей.

— Той ни спаси! — възкликна Фима. — Разбираш ли?! Спасиии ни! Григорий! Благодаря! Казвай какво искаш, всичко ще направя за тебе!