Шпионите на Собек [bg]

Няколко часа по-късно, веднага след залеза, изкъпан, преоблечен и вече не толкова ядосан на света, Амеротке бе коленичил пред писалищната маса в стаята си в къщата за гости. Беше се нахранил и пийнал и сега се ровеше из архива на Валу. Отвън долитаха последните шумове от вечерното жертвоприношение — просвирване на рогове, звън на цимбали и заглъхващите трели на храмовия хор. Шуфой се беше върнал от двореца Малгата, неутешим от раздялата със своята любима. Амеротке се опита да обуздае досадата си и да прояви колкото е възможно по-голямо разбиране. Шуфой обаче просто седна на една табуретка като някоя загубена душа и бързо пресуши огромна чаша с вино. Сега лежеше и спеше на пода, а главата му бе удобно настанена на възглавница. От време на време се размърдваше и промърморваше: „Матайа“. Амеротке погледна към похъркващия си приятел, усмихна се и се върна към купчината папируси. Някои от тях бяха от най-високо качество, явно дело на архивната служба на Валу, други бяха мръсни сиви парчета с информация и донесения. Храмът на Валу беше светилище на господарката Хатор63; на стълбите, отвеждащи към него, той бе издигнал и статуя на Некбет — богинята лешояд, с протегнат врат и зейнала човка, и настояваше всички така наречени от него разтревожени или притеснени граждани да поставят прошенията и сведенията си в отвора, намиращ се на гърба на изваяната птица. В действителност по този начин мъртвият прокурор бе предизвикал хората да пускат и анонимни доноси и клевети, клюки и слухове. Амеротке се бе натъквал на подобни цинични донесения и в своя съд, но не им обръщаше особено внимание. Нито една от тези „информации“ не бе достойна за четене, макар за Валу те да бяха осигурявали път нагоре в гнусната политика на града. Последната му колекция съдържаше няколко доноса за храма на Нубия. В частност обект на отвратителните коментари и нападки беше Куфу — неговата намеса за спасяването на Божествената беше презрително осмяна и представена като част от някакъв мистериозен, злостен план срещу Хатусу.