Третият близнак [bg]

Беше заспал дълбоко. Когато се стресна от болезнен удар в ребрата. Изстена и отвори очи. Порки го бе ритнал и сега се надвесваше над него с полудели очи, крещейки:

— Ти си ми откраднал дрогата, педал! Къде си я натикал, къде? Дай ми я веднага или си мъртъв!

Стив реагира, без да мисли. Скочи от пода като отпусната пружина и с изпъната дясна ръка и разперени два пръста се стрела към очите на Порки. Порки изрева от болка и отстъпи назад. Стив го последва, опитвайки се да набута пръстите през мозъка му чак до тила му. Някъде отдалече чуваше глас, който много приличаше на неговия, да крещи псувни и обиди.

Порки отстъпи още една крачка и тежко се тръшна на тоалетната чиния, закрил очите си с ръце.

Стив обгърна с две ръце шията му, дръпна главата му напред и с все сила заби коляно в лицето му. От устата на Порки рукна кръв. Стив го сграби за яката, вдигна го от тоалетната и го запокити на пода. Тъкмо се накани да го ритне, когато разумът му започна да се връща. Поколеба се, вперил поглед в проснатото в краката му кървящо тяло, и червената мъгла на яростта пред очите му започна да се вдига.

— О, не! — каза той. — Какво направих?

Вратата на клетката рязко се отвори и вътре влетяха две ченгета, размахали палки.

Стив вдигна ръце пред себе си.

— Просто се успокой — каза едно от ченгетата.

— Вече съм спокоен — отвърна Стив.

Ченгетата му сложиха белезници и го изведоха от килията. Едното ченге го удари силно в стомаха и Стив се преви одве, задъхан.

— Това е просто в случай че си решил да ни създаваш още проблеми — каза полицаят.

Стив чу зад себе си затръшването на вратата и гласа на Спайк в обичайното му хапливо настроение.

— Доктор ли ти трябва. Порки? Щото ако ти трябва, има един ветеринар на Ийст Балтимор Стрийт — изкиска се Спайк на собствената си шега.

Стив бавно се изправи, съвземайки се от удара. Още го болеше, но можеше да диша. Погледна през решетката — Порки бе седнал на пода и триеше очи. После размърда кървавите си устни и отвърна на Спайк:

— Ходи се шибай, задник такъв.

Стив изпита облекчение — нищо му нямаше…

— И без това беше време да те изведем от килията ти, колежанче — вметна Спайк. — Тези господа са дошли да те отведат в съда. — Той хвърли поглед на листа хартия, който държеше. — Дай да видим кой още е за Нортърн Дистрикт Корт. Господин Робърт Сандиландс, известен още като Сниф…

Той изкара още трима мъже от килиите им и закопча всички към Стив. После двете ченгета отведоха четиримата на паркинга и ги качиха в един бус.

Стив се надяваше повече никога да не види това място.

Вън все още бе тъмно. Според Стив бе някъде около шест. Съдилищата не отваряха преди девет-десет часа; така че имаше доста да чака. Пропътуваха през града петнайсет-двайсет минути, после завиха към паркинга на съда. Слязоха от буса и се спуснаха в сутерена.