Конан Непобедимия [bg]

— Ти ли си Конан от Кимерия? — изсъска люспестата твар.

— Аз съм — отвърна Конан.

— Жената на име Карела каза да отидеш при нея.

Не бяха правени повече опити да разпитват бандитите за събитията през нощта. Конан не виждаше как сега биха могли да го свържат с тях. Той стана, прибра сабята в ножницата си и заповяда:

— Водѝ!

Кимериецът се напрегна, докато минаваше през портата, ала пазачите го удостоиха само с леко трепване на безжизнените си червени очи. В главната кула С’тара го поведе по път, който му беше непознат. Стигнаха до огромни врати и Конан с изумление установи, че са направени от изгладено до ослепителен блясък злато. С’тара удари малък сребърен гонг, който висеше върху стената. Косите на Конан настръхнаха при вида на огромните порти, които плавно се отвориха без никаква човешка намеса. С’тара с жест го покани да влезе.

Конан премина с твърда походка през отворените порти. Те се затвориха веднага след като той мина — с глух звук, който вещаеше обреченост и безвъзвратност. Таванът на огромната зала представляваше набразден с жлебове свод, поддържан от масивни колони от слонова кост, украсени с резба. В отсрещния край на изпъстрения с мозайки под върху трон, изработен от златни змии, седеше Аманар. Огромна бляскава златна змия се издигаше зад него, а светещите й очи, направени от рубини, се взираха във всеки, който се приближеше към трона. Одеждата на магьосника също беше златна, сякаш съшита от десет хиляди златни люспици, които проблясваха в светлината на златните лампи. Музиканти, не от съществата С’тара, а хора, излязоха един след друг през една странична врата, когато Конан влезе в залата. Единственото друго същество в залата беше Карела, която стоеше край трона на Аманар и жадно пиеше нещо от един бокал.

Щом видя Конан, тя изненадано сне бокала от устните си.

— Какво правиш тук? — попита червенокосата. В залата беше хладно, ала пот овлажни лицето й, тя дори се задъха.

— Съобщиха ми, че си ме повикала — каза Конан и предпазливо постави ръка върху сабята си.

— Не съм те викала — каза тя.

— Аз си позволих — намеси се Аманар — да използвам твоето име, Карела. Исках да съм сигурен, че младежът ще дойде.

— Да си сигурен, че ще дойде? — озадачена, Карела премести зелените си очи от Конан към магьосника. — Че защо пък да не дойде?

Аманар нацупи устни и ги докосна със златния си жезъл.

— Нощес петима от моите С’тара бяха убити.

Конан се замисли от коя ли посока щяха да нахлуят въоръжени С’тара. Вероятно имаше поне двадесетина врати, скрити зад колоните от слонова кост.