Конан Непобедимия [bg]

Беше му известно, че някои хора имат амулети, които са така свързани с човека, че могат да бъдат използвани за негово зло или добро. Припомни си за Окото на Ерлик — дрънкулка, която накрая бе довела до сгромолясването на хана на Замбула, макар и не чрез вълшебство. Онзи медальон, който Велита бе носила сгушен между малките си гърди, беше копие на злите очи на Аманар и кимериецът приемаше това като доказателство, че украшението с черния камък е подобен амулет. Беше сигурен, че чрез медальона може да убие Аманар, стига да знаеше по какъв начин да го използва.

Ала преди всичко трябваше да избяга оттука. Той направи преглед на онова, което бе видял, откакто го довлякоха в тъмницата, какво бе чул от Орт, какво му бе казал Харанидес и в ума му бавно започна да се оформя план. Младежът се подготви да чака. Въоръжи се с търпението на леопард, тръгнал на лов. Той беше планински воин от Кимерия. На петнадесет години бе участвал в свирепата кимерийска орда, която щурмува стените на Венариум и безжалостно оплячкоса този граничен град на Аквилония. Дори преди това му бяха отредили място край огньовете, където се събираше съветът на войните. Оттогава бе пребродил много страни, видял бе краха на много кралства и тронове, съдействал бе едни крале да възвърнат своята корона, а други — да я загубят. Бе научил, че девет части от изкуството да се води битка означават да знаеш кога да чакаш, и само една част — да знаеш кога да нанесеш удара. Той щеше да чака. Засега. Часовете се нижеха един след друг.

Мишците на Конан се напрегнаха, когато в масивния железен катинар се разнесе дрънченето на ключ. Той накара мускулите си да се отпуснат. Цялата му предишна сила се бе върнала в тялото му, ала трябваше да бъде внимателен.

Вратата се отвори, рязко издърпана навън, и влязоха две същества С’тара, които влачеха изгубилия съзнание Хордо за ръцете. Те го домъкнаха до свободните, закрепени в стената стоманени халки, и го приковаха с вериги към тях. Без да поглеждат към другите двама мъже, С’тара напуснаха килията, ала не затвориха вратата й. На прага се появи Аманар. Златната одежда бе заменена с черна дреха, обшита с бродирани златни змии. Магьосникът опипа през дрехата нещо върху гърдите си и огледа килията със студените си черни очи.

— Жалко — измърмори той едва чуто. — Вие тримата можех те да бъдете по-полезни за мен, отколкото всички останали, взети заедно, с изключение на Карела. Но всички ще трябва да умрете.

— Значи ще хвърлиш всичките от разбойническата банда в тъмницата? — каза Конан и отметна глава към Хордо. Едноокият разбойник се размърда и изстена.

Аманар го погледна, като че ли едва сега забелязваше присъствието на брадатия.

— Не, кимериецо. Този се месеше, където не трябва, също както правехте ти и Талбор. Останалите ще останат живи. Докато престанат да ми бъдат полезни.

Харанидес се раздвижи и оковите му прозвънтяха.

— Митра да порази пропитата ти с мръсотия кожа — прегракнало каза капитанът.