Конан Непобедимия [bg]

— Не, Конан — изстена Карела. — Конан, не!

— Странна клетва — рече търговецът на роби, — но аз разбирам от тези неща. Както и да е, с тези гърди тя ще донесе добра цена в Султанапур.

— Конан! — Зелените очи на Карела умолително се взираха в него, гласът й се бе превърнал в задъхано хриптене. — Конан, освобождавам те от твоята клетва!

— Някои хора — каза кимериецът, — не разбират, че човек дава клетва пред боговете и обвързва себе си с тях по особен начин. Тази жена може би е нарушила своята клетва. Възможно е това да е истинската причина тя да коленичи сега сред твоите роби.

— Възможно е — неопределено каза търговецът, изгубил интерес, след като шансът да продаде своята стока бе изчезнал.

Карела протегна ръка да сграбчи ремъка на стремето на Конан.

— Не можеш да постъпиш така с мене, Конан. Измъкнѝ ме оттук. Измъкнѝ ме оттук!

Конан се отдръпна с коня си от голата червенокоса жена.

— Сбогом, Карела — изпълнен със съжаление каза той. — Много ми се искаше нещата между нас да бяха свършили по-добре.

Докато той се отдалечаваше от кервана, гласът й гърмеше подире му:

— Деркето да те порази, кимерийско изчадие! Върни се и ме откупѝ! Освобождавам те! Конан, освобождавам те от клетвата ти! Деркето да порази очите ти. Конан! Конан! Конан!

Когато виковете й и шумът от кервана заглъхнаха зад гърба му, Конан въздъхна. Наистина не му се искаше да я види изоставена, окована във вериги. Ако разполагаше с пари или ако не бе дал клетва… И все пак не можеше съвсем да потисне мъничка нотка на задоволство. Може би тя щеше да научи, че подходящият отговор към мъж, който е спасил живота й, е не да го разпъне на колове, нито да го изостави в тъмницата на магьосника без следа от протест. Ала Конан познаваше Карела. Нито един харем в къщата на никой богаташ нямаше да я задържи за дълго и най-много след половин година Червената каня щеше да бъде свободна отново да полети.