Конан Непобедимия [bg]

Мъжът с лице на невестулка отвори уста, сякаш искаше да каже нещо, ала отново я затвори, след това внезапно побягна от стаята. Малката врата тихо хлопна след него.

— Защо, Конан? — тихо попита тя. — Заради онова момиче, което означава толкова много за теб? — Тя стисна клепачи и се обърна настрана. — Давам ти го.

Оръжието на Конан се измъкна от ножницата със стържещ шепот.

— Правите си сметките, без да питате мен — каза кимериецът. — Аз не давам себе си никому.

Аманар се изправи и притисна златния жезъл до гърдите си като че беше скиптър.

— Удължѝ живота си, кимериецо. Прострѝ се в краката ми и се помолѝ. Може да се смиля над тебе. — И той тръгна бавно напред.

— Магьосник с душа на куче — викна Конан. — Ела по-близо. Зная твоите магьоснически трикове с прахчета, които донасят смърт, щом ги вдиша човек. — Мъжът със златните одежди продължи напред, като нито ускоряваше, нито забавяше своя ход. — Предупреждавам те — каза Конан. — Тогава умри!

Със скоростта на връхлитащ сокол кимериецът нанесе пронизващ удар. Жезълът на Аманар се раздвижи, аромат на лимон със съскане се разнесе от единия му край. Конан задържа дъха си и замахна през облака. Сабята му удари гърдите на Аманар и се заби до дръжката в плътта му. За миг младежът се изправи очи в очи с магьосника. След това мускулите му сякаш се превърнаха във вода. Той се опита да изкрещи, преди да се свлече върху украсения с мозайка под, ала не се чу никакъв звук, с изключение на глухото туп! Огромният му гръден кош конвулсивно се сви, за да поеме въздух, всеки негов мускул затрепери, после се затресе, ала не под негова команда.

Магьосникът се изправи над младежа и се взря в него със същия безстрастен поглед, какъвто би хвърлил към мъртва птица, намерена в крепостта.

— Силно концентриран дериват от прашеца на златния лотос, който расте в Китай — каза той небрежно. Едва забележима усмивка жестоко изви устните му. — Той действува чрез контакт, като го докоснеш, а не като вдишаш част от него, мой всезнаещи крадецо. Парализа обхваща човека полека-лека, и ако не се даде противоотрова, животът спира. Казвали са ми, че така тялото на човека умира малко по малко, сантиметър по сантиметър.

— Аманар — задъхано извика Карела. — Сабята! — Тя стоеше до трона, притиснала трепереща ръка до устните си.

Магьосникът погледна острието, сякаш беше забравил, че то бе пронизало гърдите му. Върху него нямаше кръв. Той изглеждаше много доволен от нейното удивление.

— Виждаш ли, моя скъпа Карела? Нито едно от оръжията на простосмъртните не е в състояние да ме нарани. — Магът с презрение хвърли оръжието на пода и то падна почти до ръката на Конан.

Кимериецът се напрегна да достигне обвитата в кожа дръжка, ала ръката му отговори на безкрайното усилие само с леко потрепване.

Аманар отвори уста в смразяващ кръвта смях и небрежно побутна сабята с крак — по-близо, още по-близо, — докато дръжката й се допря до треперещата ръка на Конан.